Определение № 80 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1358/2019 г.

С определение №239 от 09.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на решение №2933 от 12.12.2018г. по т.д.№2763/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, по жалба на ответника по иска „К Консултинг“ ЕАД и на третото лице - помагач "Глобал агро трейд" ЕООД /н./. Със същото определение на всеки от касаторите е указано да внесе държавна такса в размер на 38 505,83 лева. По делото е постъпила молба от "Глобал агро трейд" ЕООД, /н./ чрез представляващия го синдик Р. М., с вх. №2986/16.04.2020г., в която касаторът е изложил съображения, че с определянето на държавна такса в размер на 38 505,83 лева се ограничава правото му на достъп до съд. В посочената молба касаторът е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства, с оглед на това,че не развива търговска дейност, като същата е била преустановена още към датата на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно формираната трайна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. №810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. №114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай при размер на предварително дължимата държавна такса от 38 505,83 лева тя не представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, обявено в несъстоятелност, което има качеството на трето лице - помагач на ответника в производството. В молбата си синдикът на "Глобал Агро Трейд" ЕООД/н./ поддържа, че дружеството не притежава имуществени права, които да генерират доходи и респективно да служат за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. Това твърдение се опровергава от представените към молбата доказателства. Видно от представеното към молбата извлечение от електронната страница на Министерството на правосъдието, дружество разполага с активи, като с определение от 21.02.2020г. на съда по несъстоятелността е разрешено на синдика да извърши продажба по реда на чл.717 а от ТЗ - чл.717е от ТЗ. Няма пречка тези средства да послужат за покриване на разноските по несъстоятелността, между които са разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. Мотивиран от гореизложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение