Определение № 817 от 11.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2904/2014 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 8632/11.VІІ.2014 г. на Г. В. Г. от София, подадена против определението от 3.VІ.2014 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, постановено по в. гр. дело № 1283/2013 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната неговата касационна жалба с вх. № 10176/23.ІХ.2013 г. срещу постановеното по това дело решение № 1373/1.VІІ.2013 г. Оплакванията на частния жалбоподател Г. В. Г. са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че в случая било опорочено връчването на определение на САС от 10.ІІ.2014 г. по същото дело, с което на Г. било отказано предоставянето на правна помощ - във връзка с изпълнение на изискването за приподписване на касационната му жалба от адвокат: понеже залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК било предприето след двукратно /вместо трикратно/ посещаване от връчителя на посочения негов адрес по делото. В тази връзка се прави позоваване на определение № 376/22.V.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2942/2014 г., а - под условието на евентуалност - частният жалбоподател Г. поддържа, че дори да се приемело за редовно уведомяването за отказа да му се предостави правна помощ, т.е. че определението по чл. 95 ГПК е влязло в сила, съставът на САС все пак имал задължението да му даде нов срок за приподписване на касационната жалба от адвокат. Претендира се и присъждане на заплатената за настоящето пр-во държавна такса в размер на 15 лева. Нито един от четиримата ответници по частната жалба, а именно [фирма]-София, В. И. Ф. от София, С. У. Х. и ТИФ.-Х. – последните от [населено място], не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на Г. В. Г. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК определението, с което се отказва предоставяне на правна помощ, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Ето защо именно в такова частно производство е следвало да се релевират инвокираните в настоящето доводи на Г. за опорочаване на процесуалния ред за уведомяването му за този отказ. В случая последният не е бил обжалван и е влязъл в сила. Основателно обаче е оплакването на частния жалбоподател Г. за неприлагането по аналогия на изискването за даване на нов едноседмичен срок - както в хипотезата на изчерпване на пр-вото по чл. 83, ал. 2 ГПК/, когато е налице влязъл в сила отказ за предоставяне на правна помощ. В тази връзка настоящият състав на ВКС препраща към мотивите на свое определение № 161/17.ІІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 392/2014 г. Ето защо атакуваното определение на САС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да се отмени, като делото бъде върнато на същия негов състав: за даването на нов едноседмичен срок на подателя на върнатата касационна жалба с оглед надлежното й приподписване от адвокат. При този изход на делото не се дължи присъждане на държавна такса за настоящето производство в размер на 15 лв., а същата може да се претендира при окончателното му приключване в инстанциите. Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение