Определение № 8863 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Р. Алексиев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], чрез пълномощника адв. М. Сутев, срещу Разпореждане № 7490/25.07.2023 г. на Административен съд – Варна по жалба вх. № 11053 от 24.07.2023 г. (посочено в жалбата като Определение № 7490/24.07.2023 г.), с което е върната касационната жалба на лицето против Определение № 1860/28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1348/2023 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Според аргументите, съдебното производство по административни дела е двуинстанционно и макар в закона да не е предвидена изрично възможността за обжалване на спорното определение, това не следва да прегражда правото на касационна жалба. Разпоредбата на чл. 88, ал. 3 АПК е неприложима в случая, тъй като същата се намира в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“, а определението е постановено в производство по съдебен контрол. Отправя искане за отмяна на оспорения съдебен акт и приемане на касационната жалба за разглеждане по същество. На основание чл. 213а, ал. 7 АПК, препис от частната жалба не е връчен на ответника - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. С Разпореждане № 7490/24.07.2023 г. касационната жалба на Алексиев срещу Определение № 1860/28.06.2023 г. е върната от първоинстанционния съд като процесуално недопустима на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 и чл. 236 АПК. За да достигне до този резултат съдът е приел, че определението от 28.06.2023 г. е постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. Като взел предвид § 2 ДР на ДОПК във вр. с чл. 88, ал. 3 АПК, съдът е направил извод, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. С решение № 76/23.05.2023 г. на ДД „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е оставена без разглеждане, като просрочена и е прекратено производството по жалбата на Р. Алексиев срещу РА № Р-03000320006632-091-001/08.04.2022 г. на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК. Определение № 1860/28.06.2023 г. е постановено от първоинстанционния съд в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, образувано по жалбата на Р. Алексиев против Решение № 76/23.05.2023 г. на ДД „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 147, ал. 3 ДОПК, решението по ал. 1 и ал. 2, с което се прекратява производството по административно обжалване на РА, може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Правилно е заключението на административния съд, че в ДОПК не е предвидена изрична уредба относно влизането в сила на съдебното определение, постановено в хипотезата на чл. 147, ал. 3 ДОПК. Съгласно § 2 ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК. В чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано, че актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение. Това определение не подлежи на обжалване. В тази насока се явяват неоснователни доводите на частния жалбоподател за неприложимост на правилото на чл. 88, ал. 3 АПК. Развитата „логическа“ конструкция за двуинстанционност на съдебния процес по административни дела е принципно вярна, но единствено когато предмет на производството пред съда е преценката за законосъобразността на РА по същество. Настоящият случай не е такъв. Оспореното Определение № 1860/28.06.2023 г. е постановено по жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване на РА. В този смисъл то не подлежи на обжалване пред следваща съдебна инстанция, поради което подадената срещу него частна жалба правилно е била приета от първоинстанционния съд за процесуално недопустима в изпълнение на правомощията му по чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК. С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,