Определение № 10091 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Б. И., в качеството му на председател на УС на ЕС при бл.130, „Захарна фабрика“, гр.София, преподписана от адвокат, против Определение №20897 от 17.06.2025г., постановено по адм. дело №7703/2024г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което и на осн. чл. 159, т. 5 от АПК жалбата му срещу Разрешение за поставяне №5/25.04.2023г. на 2 броя фирмени надписи, издадено от Гл. архитект на Район „Илинден“ – СО, е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В частната жалба се твърди, че неправилно от съда е прието, че срокът за обжалване на този акт тече от момента, в който е доказано, че И. го е приложил към свое заявление, а факта, че липсва редовното му връчване е игнориран. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът - Гл. архитект на Район „Илинден“ – СО, не взима становище по частната жалба. Върховния административен съд, второ отделение, установи следното: Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съставът на АССГ е приел, че етажните собственици в бл.130, „Захарна фабрика“, гр.София, не са били уведомявани по реда на чл.18а от АПК за издаденото Разрешение №5/25.04.2023 г. за поставяне на фирмени надписи, но от приложеното към преписката възражение до Гл. архитект на Район „Илинден“ – СО се установява, че към датата на подаването му 17.06.2024 г., Т. Б. И. е знаел за издаването на процесното разрешение, защото е приложил препис от същото към подаденото възражение. Разрешението за поставяне е посочено и приложено и във възражението, подадено от И. на 19.02.2024 г. Съдът приел, че доколкото оспорващият е разполагал с оспорения акт, чиято отмяна е искал неколкократно от издателя му, то за него е започнал да тече срок за оспорването му от датата, на която е узнал за него и е получил препис, независимо по какъв ред. Тъй като датата не може точно да бъде установена от доказателствата по преписката, съдът приел, че това е датата на подаденото от него последно възражение от 17.06.2024г., съответно срокът за обжалването на процесното възражение по съдебен ред, съобразно чл.215 от ЗУТ, е започнал да тече от 18.06.2024 г. и е изтекъл на 02.07.2024 г. Жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело, е подадена чрез административния орган на 24.07.2024 г., т.е след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.215 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. С оглед така направеното заключение и на основанието по чл.159, т.5 от АПК, съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че макар и на оспорващия да не е бил съобщен процесния административен акт по някой от начините, определени в чл.18а от АПК, то този акт му е бил известен далеч преди подаване на жалбата срещу него и за това са налице безспорни доказателства. Чл. 4, ал.3 от АПК прогласява забрана за страните в администратвното производство да злоупотребяват с правата си във вреда на другите участници в процеса. Такава злоупотреба представлява поведението на първоинстанционния жалбоподател. Прав е съдът, че при наличие на категорични доказателства, че оспорващия е запознат със съдържанието на оспорения акт и дори го прилага на хартиен носител към свои искания и заявления, то срокът за обжалване на този акт за него следва да тече от установената дата на узнаване. При липса на категоричност за такава, правилно съдът е приел, че срокът за обжалване следва да тече от датата на последното доказано ползване от него на оспорения акт. Правните изводи на съда кореспондират напълно с фактическите установявания. Жалбата срещу оспорения административен акт е просрочена и правилно, с основанието по чл.159, т.5 от АПК, е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.