Определение № 60394 от 05.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. чрез пълномощника й адвокат Г. П. против решение № 260101 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 754 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Русе, с което е отменено решение № 260219 от 9.10.2020 г. по гр.д. № 6618/2019 г. на Районен съд-Русе и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Д. Г. против Д. Ц. Г., Д. Б. Д. и К. Т. Д. за прогласяване на основание чл. 24, ал. 4 СК на недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя и сгради – обективиран в нотариален акт № 196, том II, рег. № 6326, дело № 311/27.06.2019 г. на нотариус И.К. в частта му за продажба на 104/144 ид.ч. от едноетажна промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ 144 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], с която идеална част Д. Ц. Г. се е разпоредил без съгласието на съпругата си М. Д. Г., както и предявения против Д. Б. Д. и К. Т. Д. ревандикационен иск за 104/144 ид.ч. от едноетажна промишлена сграда с идентификатор ****. Д. Б. Д. и К. Т. Д. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат К. К., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Ищцата е основала исковете с твърдението, че в публичната продан по образуваното изпълнително производство промишлената сграда с идентификатор **** с обща площ от 144 кв.м. е продадена, репективно възложена на купувача само 1/2 от 40/144 ид.ч., а останалата част от сградата, а именно 104/144 ид.ч. е останала в режим на съпружеска имуществена общност между нея и Д. Ц. Г.. Въззивният съд е приел, тези твърдения на ищцата са изцяло неоснователни. Посочил е, че видно от съдържанието на изпълнително дело № 20127600400816 по описа на ЧСИ Ц. Г. за задължения на М. Д. Г. е обявена и проведена публична продан на 1/2 ид.ч. от 672/1000 ид.части от ПИ с идентификатор *** с площ 1009 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно със сгради, които попадат в имота, сред които и сградата, предмет на настоящото производство, промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м. на един етаж. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 26.07.2013 г. за купувач на имота, в това число и на посочената едноетажна промишлена сграда, е обявен Д. Б. Д. и имотът му е възложен с Постановление за възлагане от 29.07.2013 г. На 19.08.2016 г. частният съдебен изпълнител е съставил Постановление за поправка на Постановление за възлагане на недвижим имот, вписан в СВ Русе вх.№ 12455 от 27.08.2013г с акт № 77,т.31, дв.вх. рег № 12213/27.08.2013 г. Извършената поправка е в следния смисъл „като на страница първа на ред деветнадесети и на страница втора на ред двадесет и девети след израза „заедно със“ ДА СЕ ДОБАВИ „1/2 ид.ч. от сгради, които попадат върху имота“, както и на страница първа на ред тридесет и осми и страница втора, на ред четиридесет и осми след израза „а по нот.акт“ да се добави „1/2 ид.ч. от сгради“. Съдът е счел, че при правилен прочит на постановлението за възлагане на недвижимият имот от 29.07.2013 г. и постановлението за поправката му от 19.08.2016 г., е видно, че на Д. Б. Д. е възложен по изпълнителното дело 1/2 ид.ч. от 672/1000 ид.части от ПИ с идентификатор *** с площ 1009 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от сгради, които попадат в имота, подробно описани в постановлението за възлагане, сред които и сградата, предмет на настоящото производство, промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м. на един етаж, т.е по силата на публичната продан Д. Б. Д. е станал собственик на 1/2 ид.ч. от промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м. на един етаж. За неоснователен е приет доводът на ищцата, че от публичната продан на Д. Б. Д. е възложена само 1/2 ид.ч. от 40/144 ид.ч. от промишлена сграда с идентификатор ****. С постановлението за поправка на постановлението за възлагане на недвижимият имот не се променя квадратурата на възложената сграда с идентификатор **** и същата е 144 кв.м., а се променя само и единствено каква част от сградите са възложени, а именно 1/2 ид.част от всяка сграда. Обстоятелството, че в обстоятелствената част на постановлението за поправка е посочено, че сграда идентификатор **** е от 40 кв.м., не означава, че само тази част от нея е продадена, а останалите 104 кв.м. не са. Очевидно в обстоятелствената част е допусната грешка в изписването. В случая правно значение има диспозитива на постановлението за поправка на постановление за възлагане, тъй като то очертава правната рамка на възложените имоти от публичната продан, а от същото е ясно, че е възложена 1/2 идеална част от сградите, които попадат в имота, подробно описани в постановлението за възлагане, сред които и сградата, предмет на настоящото производство, промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м. на един етаж, т.е и на 1/2 ид.ч. от тази сграда. Сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м е престанала да бъде съпружеска имуществена общност с извършване на публична продан по изпълнителното делото по отношение на 1/2 ид.ч. от тази сграда за задълженията на ищцата, поради което разпореждането от страна на съпруга на ищцата със собствената му 1/2 ид.ч. не е разпореждане с общо имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 СК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката М. Д. Г. счита, че е налице основание. за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1) допустимо ли е съдът да се произнася относно наличието на очевидна фактическа грешка в Постановление за изменение на постановление за възлагане на недвижим имот, ако то не е обжалвано и е вписано от надлежния ред; 2) по какъв ред може да се поправя очевидна фактическа грешка в Постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот – по реда, предвиден в ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка или с Постановление за поправка на Постановление по аналогия с нотариалното производство; 3) допустима ли е поправка на Постановление за поправка на очевидна фактическа грешка, ако действително има такава; 4) може ли трето лице, неучаствало в производството по публична продан да иска поправка на Постановление за възлагане, ако има грешка, която засяга неговите интереси; 5) може ли съдията по вписване да откаже вписване на част от Постановление за изменение на първоначалното, ако прецени, че тези промени не подлежат на вписване; 6) може ли съдията по вписване ако установи наличието на грешка в Постановлението за изменение на първоначалното, което подлежи на вписване, на това основание да откаже вписването. Въпросите са изцяло неотносими към изводите на въззивния съд, обусловили изхода на спора, а именно, че видно от диспозитива на Постановлението за възлагане на купувача от публична продан е възложена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 144 кв.м., а диспозитива на Постановлението на поправка на Постановлението за възлагане е само относно размера на идеалната част – 1/2 - изнесена на публична продан и възложена на купувача. Въпроси от втори до шести по никакъв начин не могат да бъдат свързани с тези мотиви, доколкото Постановлението за поправка е влязло в сила и е вписано, като липсват данни да е искана поправка на същото, то без значение е дали подлежи на обжалване, дали може да бъде поправяно и дали съдията по вписване може да откаже вписването. Първият въпрос е свързан с мотива на съда, че факта, че в обстоятелствената част на постановлението за поправка е посочено, че сграда идентификатор **** е от 40 кв.м., не означава, че само тази част от нея е продадена, а останалите 104 кв.м. не са, тъй като очевидно е допусната грешка в изписването. Тези мотиви на съда са в отговор на оплакванията във въззивната жалба и по същество са свързани с извода му, че описанието на възложените на купувача от публична продан сгради е извършено в диспозитива на постановлението за възлагане и са без значение относно тази индивидуализация мотивите на постановлението за поправката му. В тази връзка дори и да се приеме, че съдът не може да констатира очевидна фактическа грешка в постановление за възлагане или такова за поправка на постановление за възлагане, това не би обусловило неправилност на посочения извод на съда. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторката следва да възстанови на Д. Б. Д. и К. Т. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 720.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. К.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение