Определение № 29 от 23.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2016 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1742/10.05.2016г.,подадена от А. Т. М.,Е. Б. М. и П. А. М.,чрез пълномощника им адвокат С. А.,против решение №1589/21.03.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№618/2015г. по описа на същия съд,в частта с която е обезсилено решение №129/09.06.2009г. по гр.д.№492/2009г. на Районен съд [населено място],в частта на последното,с която е осъдена Н. Т. П. да премахне останалите след премахването на „Външна стоманобетонова стълбищна клетка за проход към първи жилищен етаж и мазе”,към изградената в югоизточната част в УПИ ІV-2149,кв.185 по действащия план на [населено място],с обща площ 820 кв.м, при описани граници на имота-бетонни отливки с височина около 20см и тръби с режещи върхове,както и в частта,с която е отменено горепосоченото решение на Районен съд,гр.П. и вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен предявения от А. Т. М.,Е. Б. М. и П. А. М. срещу Н. Т. П.,иск с правно основание член 109 ЗС за прамахване на незаконно изградените в гореописания УПИ:гараж,построен в западната част на двора и преградна стена в приземния етаж/мазе/ на построената в югоизточната част на парцела триетажна масивна жилищна сграда,като са присъдени разноски за двете инстанции в размер на 365 лева. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част.,като се иска неговата отмяна в тази му част. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че решението на първоинстанционния съд в частта,с която ответницата Н. П. е осъдена да премахне останалите след премахване на „външна стоманобетоова стълбищна клетка за проход към първи жилищен етаж и мазе” към изградената в югоизточната част на парцела триетажна жилищна сграда,бетонови отливки с височина 20 км. и тръби с режещи върхове е недопустимо и следва да се обезсили,тъй като липсва сезиране на съда с такова искане.Съдът е посочил,че отправеното с исковата молба искане е за осъждане на ответницата Н. П. да премахне незаконно изградени стълбищна клетка за вход за първия етаж и стълбищна клетка към мазето,като с решението си първоинстанционният съд е отхвърлил тази заявена от ищците претенция с правно основание член 109 ЗС,като е приел,че така изграденото вече е прамахнато,установено със събраните по делото доказателства,и в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.Съдът е стигнал до извода,че след като е отхвърлил цялото горепосочено искане,първоинстанционният съд не е разполагал едновременно със законова възможност да уважи частично това искане,за премахване на отливки и тръбите,останали след премахването на стълбищната клетка,което според съда е ново фактическо състояние,настъпили в резултат на действия,извършени в административно предприета и осъществена процедура по премахване на незаконен строеж.За да отхвърли исането за премахване на преградна стена,изградена от ищцата в приземния етаж/мазе/,съдът след като е взел предвид данните по заключението на съдебно-техническата експертиза и след като ги е обсъдил и преценил, във връзка с другите доказателства по делото:Заповед № ДК-02-ЮЗР-178 от 26.05.2011г. на Началника на РДНСК Югозападен район и съставения протокол от 18.09. от 18.09.2014г.,като със заповедта е разпоредено да се премахне описаната преградна тухлена стена,предмет на заявената от ищците претенция по член 109 ЗС,като с цитирания протокол е посочено,че строежът е изцяло премахнат,поради което въззивният съд е стигнал до извода,че тази преградна стена е изцяло премахната с предприетото принудително изпълнение.Съдът се е позовал на съдържанието на свидетелките показания на свидетеля Т. М.,с което е заявено след събарянето на първата стена имало и друга малка стена с врата,която пречи на ищците,но последната не е била предмет на исковото производство,а само премахнатата принудително преградна стена към мазето.По отношение претенцията на ищците за осъждане на ответницата П. да премахне гараж,изграден в западната част на двора,съдът е посочил,че за уважаване на тази претенция по член 109 ЗС,не е от значение обстоятелството дали гаражът е законно изграден или не,а дали обективно смущава правото на собственост на съсобствениците или не.След анализ на доказателствата по делото,както и данните по заключението на вещото лице,в резлутат на тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че иска за премахването на гаража е неоснователен,тъй като липсват доказателства за пречене на ищците да упражняват правата си на собственост върху цялата постройка,тъй като с построяването на гаража няма доказателства да не е останала свободна площ около сградата или да се пречи на ищците да я обслужват,съответно да извършват ремонтни дейности. В изложението са по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280,ал.1т.1 и т. 3 ГПК. В първата част от изложението си,означена като римко първо, касаторите заявяват,че/цитирам/: „ОС-Благоевград се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправен въпрос/въпроси/,а именно 1.Нови доказателства ли са по смисъла на чл.226,ал.2,т.1 ГПК,писмените доказателства представени от пълномощника на жалбподателката Н Т.П. пред въззивната инстанция на първото съдебно заседание-13.10.2015г. и приети като такива от въззивния съд” „2.Нов обект ли представляват бетоновите отливки,останали след премахването на незаконния строеж,предмет на настоящото дело.” и „3.Може ли да се приеме,че ответницата Н. Т. П. е преустановила неоснователните си действия и че не сме доказали иска в тази част,след като се доказа че коридора в мазето е преграден и поставената врата на тази преградна стена на същия този коридор предмет на делото,е заключена от ответницата.Нов предмет ли е това,както приема въззивният съд?” В подкрепа на това се излагат аргументи,представляващи касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като се цитира задължителна практика на ВКС,които оплаквания обаче са различни от основанията предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Това е така защото оценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК. Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,правният въпрос,формулиран по-горе в точка първа от последното,се отнася до доказателства,които не са обусловили изводите на съда,тъй като се отнасят до законността на строежа,а не до установяването с доказателства,че изграденият такъв пречи на ищците за упражняват в пълен обем правото си на собственост върху процесния УПИ,което обосновава основателността на заявената претенция по член 109 от ЗС.По отношение посочените в точка 2 и 3 от изложението на касаторите като правни въпроси,същите не са такива по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,а са въпроси по същество на спора,които съдът решава в зависимост от събраните по делото доказателства, след анализа и преценката им. В точка второ римско от изложението си касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като твърдят,че /цитирам/: „Съда следваше да разгледа и да реши делото според точния смисъл на закона,но това не е сторено от въззивния съд относно това допустими доказателства ли са приетите от въззивния съд на 13.10.2015г. доказателства,вследствие на което постанови решението си в този смисъл. Ако беше приложил точно закона и в съответствие с трайната съдебна практика,решението щеше да е друго,т.е. въззивният съд следваше да остави в сила решение на РС-Петрич.” Освен,че липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора,разрешен с обжалваното въззивно решение,в тази част от изложението на касаторите се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Непосочването на такъв правен въпрос в изложението по член 284,ал.3,т1 ГПК,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд