Определение № 112 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 651/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е частна жалба на „Инвестбанк“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр.София чрез адв. Д. против определение № 4154 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 899/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на банката за изменение на решение № 940/21.05.2021 г., постановено по горното гр. дело в частта му за разноските чрез присъждане в полза на молителя на разликата над 4 097 лв. до 4 937 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство в пълен размер. Настоящият състав на ВКС констатира (а такава са и доводите на частния жалбоподател), че в атакуваното определение на въззивния съд липсва отхвърлителен диспозитив за неприсъдената част от адвокатското възнаграждение, въпреки формираната за това воля от съда в мотивите на акта. В последните се съдържа извод, че молбата на страната по чл. 248 ГПК в частта относно претендирания в пълен размер адвокатски хонорар (дължим за производството пред втората инстанция) е неоснователна и следва да се остави без уважение. Липсата на произнасяне за останалата част от претенцията за разноски обективира несъответствие между формираната воля на съда по въпроса за разноските пред въззивната инстанция и нейното външно изразяване в писмения текст на определението. В случай на допусната очевидна фактическа грешка компетентен да я поправи е само съдът, който е постановил съдебния акт. Ето защо, производството по делото ще следва да бъде прекратено, а същото се върне на въззивния съд, който да извърши преценка дали не е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното определение и евентуално да поправи същата по реда на чл. 247 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.