Определение № 128 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 480/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. на ВКС № 1729/01.03.2021 г., подадена от „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], с искане за спиране изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 85 от 12.01.2021 г. по в.т.д. № 182/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 134 от 15.07.2020 г. по т.д. № 395/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като краен резултат настоящият молител е осъден да заплати на В. М. С. сума в размер на 8 143.48 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща стойността на заплатени от ищеца без правно основание задължения на дружеството към третото лице „Югоизточно държавно предприятие – Сливен“ по договор № 17/21.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 101704/26.02.2021 г. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от съдържащите се в кориците на делото документи, вкл. допълнително постъпилите, в изпълнение на дадени на молителя указания с разпореждане от 02.03.2021 г. на председателя на I т.о.: касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК; доказателство за спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане от 01.03.2021 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 8 143.48 лв., както и платежно нареждане от 25.02.2021 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист – счетоводител при ВКС от 08.03.2021 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 8 143.48 лв. – съобразно осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърден до този размер с въззивното съдебно решение, е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение