Определение № 266 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1854/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] /ответник по исковата молба и касатор в касационното производство/ за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер 24 558,76 лв. и превеждането й по посочена в молбата банкова сметка, предвид изпълнение на задължението по изп. дело № 20168380405454 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и район на действие СГС. Ищците А. А. – С. лично и в качеството на [фирма], М. И. С. и [фирма] /ответници в касационното производство/ не изразяват становище по молбата на касатора. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди представените доказателства, приема молбата за основателна. С определение № 231/05.05.2016г. по ч. т. дело № 991/2016г. съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, съобразявайки наличието на предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, е спрял изпълнението на решение № 653 от 04.05.2016г. по в. гр. дело № 4537/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4611 от 26.06.2015г. по гр. дело 10375/2013г. на Софийски градски съд, ГК, I-7 състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищците А. А. – С. лично и в качеството на [фирма], М. И. С. и [фирма], [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 21 999,37 лв. – получена без основание поради надплатена възнаградителна лихва по договор за банков кредит № TR 70263742 от 01.07.2007г. за периода от 26.07.2008г. до 26.07.2013г., заедно със законната лихва от 26.07.2013г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 559,39 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от поканата – 05.07.2012г. до датата на предявяване на исковата молба – 26.07.2013г. С определение № 334/25.05.2017г. по т. дело № 1854/2016г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът е осъден да заплати на ответниците сума в размер 1 600 лв. – разноски за касационното производство. Касаторът е внесъл на основание чл. 282, ал. 2 ГПК сумата 24 558,76 лв., постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 03.05.2016г., и към настоящия момент сумата е по сметка на ВКС. От представените покана за доброволно изпълнение, преводно нареждане от 03.05.2016г. и постановление от 31.08.2017г. по изп. дело № 20168380405454 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и район на действие СГС, образувано по изпълнителния лист, издаден на основание въззивното решение, задължението е изцяло погасено, включително всички такси и разноски към ЧСИ и изпълнителното производство е приключило. Предвид обстоятелството, че е било обезпечено изпълнението на присъдено от въззивния съд вземане, въззивното решение е влязло в сила и дължимата сума е изплатена, внесеното от касатора обезпечение следва да бъде освободено и преведено на [фирма], [населено място] по посочената в молба вх. № 10442/02.10.2017г. банкова сметка. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение