Определение № 2013 от 23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от М. С. Ф., чрез адв. И. П. Д., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав, с което М. С. Ф. е осъден, на основание ч. 31, ал. 2 ЗС. да заплати на К. С. К. сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв.м., ведно със законната лихва считано от 22. 05. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3409, 28 лв. разноски за първоинстанционното производство. С писмен отговор, подаден от ответника по молбата К. С. К., чрез адв. И. Н., е изразено становище за неоснователност на молбата за отмяна. В хода на произнасяне съдът констатира, че неправилно не е уважено доказателственото искане на молителя за събиране на гласни доказателства. Забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК не касае случаи, при които се твърди, че материализираното в официалния свидетелстващ документ удостоверително изявление не отговаря на действителното положение (в тези случаи не е налице опровергаване съдържанието на документа по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК). Доказателственото искане на молителя за събиране на гласни доказателства следва да бъде уважено, тъй като е допустимо, относимо към заявените от молителя обстоятелства и основание за отмяна на влязлото в сила решение и е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11, в производството по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса, респ. за опровергаване на тези твърдения от ответната по молбата страна. С оглед изложеното и на основание чл. 253 ГПК следва да бъде отменено протоколно определение от 22. 04. 2025 г., с което е даден ход на делото по същество, както и определение № 496 от 4. 02. 2025 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, в частта му, с която не са допуснати на молителя гласни доказателства за опровергаване истинността на обстоятелствата, удостоверени от съдебен служител (призовкар) върху призовките и съобщения, касаещи връчване на молителя на препис от исковата молба и на призовката за насроченото по делото за 23. 01. 2024 г. открито съдебно заседание. Доказателствените искания на молителя за събиране на гласни доказателства - един при режим на довеждане и един при режим на призоваване, следва да бъдат уважени. За равнопоставеност следва да бъде предоставена възможност на ответника по молбата, при преценка, да направи искане за допускане разпит на свидетели най-късно до насроченото открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение