Решение № 384 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2009 г.

Решение № 384 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 1* постановено на 23.01.2009 г. по в. гр. дело № 2578/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.07.2008 г. по гр. дело № 172/2004 г. по описа на А. районен съд за изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от източната калканна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. А., ул. "Б" № 9, построена в държавно дворно място, съставляващо УПИ *Х-3972 в кв. 339 по плана на Асеновград, състоящ се от 446 кв. м., при граници: имот № 3* на С. Ч., Г. Ч., Н. Ч. и М. Ч., имот № 3*-държавен с право на строеж и ул. "Б", който етаж е със самостоятелен вход, ведно със съответните му: право на строеж, ползване и ид. части от общите части на сградата, при следните квоти: получените от публичната продан суми да се разпределят според дяловете на страните, определени с решение № 324/30.11.2005 г., постановено по гр. дело № 172/2004 г. по описа на АРС, а именно: 5/8 ид. ч. от имота общо за С. И. П. с ЕГН ********** и Г. В. П. с ЕГН **********-и двамата от гр. А., ул. "Г" № 4, по 1/8 ид. част поотделно за: С. И. П. от гр. А., ул. "Г" № 4* и Х. И. Ю. и двамата от гр. А., ул. "Б" № 9 с отхвърляне претенцията на А. И. Ю. и Х. И. Ю. против С. И. П. и Г. В. П. за възлагане на I жил. етаж от претендирания имот, находящ се в Асеновград, ул. "Б" № 9 на основание чл. 288, ал. 3 ГПК, както и предявената претенция на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН /"увеличението да им се пресметне в имот"/. Недоволни от въззивното решение са касаторите А. И. Ю. и Х. И. Ю., представлявани от адвокат Р от АК-Пловдив, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК, като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и е постановено при съществено нарушение на процесуални правила като претендират изключителен принос за увеличаване на наследството и възлагане на процесния недвижим имот тъй като цялата къща е построена от тях. От ответниците по касация С. И. П. и Г. В. П., представлявани от адвокат В от Асеновградската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че братята Ю. имат качеството на наследници по закон от праводателя, а и техен баща, И. Ю., но извършване на делба по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е недопустимо с оглед обстоятелството, че е налице смесена съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт - наследяване, сделка и по закона, поради което делбения имот е изнесен на публична продан. За да отхвърли претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗС от решаващия съд е взето предвид, че липсват категорични данни за изключително участие на братята за построяване на първия етаж, при което не е опровергано участието на родителите/наследодателите/ със средства от изтеглен жилищен заем и трудово възнаграждение. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 64 от 9.07.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Към момента на постановяване на решението на въззивния съд е била в сила разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) със следната редакция "Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари". С ЗИД ГПК приложното поле на възлагането по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба значително е ограничено. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна с изисквания, на които следва да отговаря самия съделител. Делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето да е живяло с наследодателя. Граматичното и логичното тълкуване на правната норма налага извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Следователно, правото на изкупуване по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) към този момент е принадлежало единствено на наследник, който е живял с наследодателя при откриване на наследството и не е притежавал друго такова (жилище). Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на материалния закон чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и на съществени процесуални правила чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Само доколкото съдът е извършил делба на посоченото основание би могло да се поддържа, че законът е приложен неточно в резултат на необсъждане на доказателствата в тази насока - нарушение на чл. 188 ГПК (отм.). Контролът по точното приложение на определен закон може да бъде извършен само в рамките на приложения закон. След като съдът е избрал способа на публичната продан за извършване на делбата, установен с разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и е изложил мотивираните си съображения с оглед и на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) не може да се приеме, че е нарушен процесуалния закон затова, че не е извършено възлагане на неподеляемия жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /редакция ДВ, бр. 64/1999 г., отм./. Относно претенцията по чл. 12, ал. 2 ГПК е съобразено, че липсват категорични доказателства - гласни и писмени, ответниците по спора да са допринесли за увеличаване на наследството с построяването на процесния етаж още повече да е налице изключителен принос. Отчетено е, че при условията на пълно и главно доказване не е установено да са построили със свой труд и средства делбения имот, при което искането за увеличението да им се пресметне в имот - да бъде поставен в техен дял допуснатия до делба етаж, е неоснователно и недоказано, респ. да се изключи участието на наследодателите-родители на страните. Взето е предвид, че приживе наследодателите са възнаградили двамата братя, на които е прехвърлен втория етаж срещу заплащане на част от продажната цена, а на А. И. Ю. е било предоставено безвъзмездно правото на ползване на първия етаж. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие на представената съдебна практика, която касае различна фактическа обстановка: Решение № 311 от 31.03.1992 г. по гр. дело № 952/1992 г. на I гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН, но при положение, че приносът за увеличение на наследството е равен на стойността на делбения имот, който се претендира за възлагане в дял; Решение № 516 от 24.06.2004 г. по гр. дело № 188/2004 г. на I гражданско отделение на Върховния касационен съд относно приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН има предвид, че предявилият тази претенция съделител следва да установи само визираните в разпоредбата предпоставки, но не и да установява отрицателен факт, че наследодателят не е участвал с труд и средства. Решението на въззивния съд се явява валидно, допустимо и правилно като пи постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Понеже не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение