Определение № 189 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е Определение от 08.01.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 12434/2020 г. по описа на Софийски градски съд с което е обезсилено Определение № 184478 от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 39653/2020 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание по чл. 537, ал.2 ГПК, вр. чл. 88 и чл. 90 ЗКИР и делото е изпратено по компетентност на РС – Сливница по която е образувано ч.гр.д.№1556/2021г. на ВКС, както и Определение от 27.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 12434/2020 г. по описа на СГС, с което е допусната поправка на първото, по която жалба е образувано ч.гр.д.№1557/2021г. на ВКС. С определение от 18.05.2021г. по ч.гр.д.№1557/2021г. ВКС е присъединил разглеждането на производството по ч. гр. д. № 1557/2021 г. по описа на ВКС, за общо разглеждане в производството по ч.гр. д. № 1556/2021 г. по описа на ВКС. Частният жалбоподател „АЛФА СОРТЕ“ АД, чрез адв. Ц. М. от САК, излага съображения, че обжалваните определения са неправилни, твърди се, че нарушаването на правилата на местната подсъдност не са от такъв характер, че да обосноват обезсилване на постановеното първоинстанционно определение. Искането е да се допусне касационно обжалване и да се отменят обжалваните определения. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите 1/ Кое е мястото на изпълнението на чл. 390, ал.4 ГПК и по конкретно – дали мястото на изпълнението винаги съвпада с района на действие на съответния съдебен изпълнител, поред който е висящо изпълнителното дело, чието спиране се иска, или мястото на изпълнението може да бъде обосновано и чрез местоизвършването на други изпълнителни действия, за които релевантното място на изпълнението да е различно от района на действие на съответния съдебен изпълнител? Твърди се че по поставения въпрос не е налице произнасяне на ВКС и отговора на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството „М Лизинг“ ЕАД, чрез адв. И. В. – САК, в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на частните касационни жалби. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 396, ал.2 ГПК в случаите при които въззивния съд допусне обезпечение на бъдещия иск определението му подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.3 ГПК. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в обезпечителното производство, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. В настоящия случай, обжалваното въззивно определение е за обезсилване на първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение, а не се постановява за пръв път от въззивния съд допускане на обезпечение. Постановеното въззивно определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, респективно с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство тоест не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС; в същия смисъл е и константната практика на ВКС (Определение № 180/22.04.2013 г. по ч.гр. дело № 1891/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, Определение № 305/03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 241/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Определение № 545/19.07.2013 г. по ч.търг.д. № 2644/2013 г. на І – Т.О. и др.). Ето защо частната жалба срещу въззивното определение, с което се обезсилва първоинстанционно определение, а не се допуска за първи път обезпечение, следва да се остави без разглеждане като недопустима. По отношение на частна жалба вх. № 271848/01.02.2021 г. срещу Определение от 27.01.2021 г. постановено в производство по чл. 247 ГПК. В разпоредба на чл. 247, ал. 4 ГПК изрично е разписано, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправения акт, поради което в случая и постановения акт по реда на чл. 247 ГПК не подлежи на касационен контрол, тъй като на такъв не подлежи акта, който е поправен. Ето защо и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения съдът: