Определение № 2514 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Снайпер БГ“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], [община], област Г. чрез управителя З. Г. против решение № 236 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 386/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 194 от 15.04.2025 г. по ч. гр. д. № 239/2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново като недопустима и производството по делото е прекратено в тази част. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено. Насрещните страни по жалбата не са взели становище. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалвания акт (решението, в частта на произнасяне по жалбата на „Снайпер БГ“ ЕООД против решението по ч. гр. д. № 239/2025 г. на ОС – Велико Търново) е прието, че взискателят – въззивник не е обжалвал пред окръжния съд извършеното от ЧСИ И. Ц. – рег. № 896 на КЧСИ, разпределение от 09.12.2024 г. по изп. д. № 11/2023 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Посочил е, че производството по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК - пред окръжния съд във Велико Търново, е образувано единствено по жалба на Г. К. Т. – длъжник, против разпределение, предявено на 09.12.2024 г., на постъпили суми по изп. д. № 11/2023 г. на ЧСИ Ц. с рег. № 896 в КЧСИ. С решението на окръжния съд жалбата на длъжника против извършеното разпределение е оставена без уважение, т. е. не е извършена промяна на разпределението, която да рефлектира върху правната сфера на взискателя „Снайпер БГ“ ЕООД и да обосновава правен интерес от депозиране на жалба против постановения в производството по чл. 463, ал. 1 ГПК съдебен акт. Затова като процесуално недопустима жалбата е оставена без разглеждане, а производството пред апелативния съд, развило се по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК – прекратено в частта на тази жалба. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. В практиката на ВКС, напр. определение № 194 от 13.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1021/2021 г., III г. о., определение № 303 от 01.06.2018 г. по ч. т. д. № 921/2018 г., II т. о., определение № 686 от 27.12.2016 г. по ч. т. д. № 1858/2016 г., II т. о., определение № 3716 от 23.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4833/2023 г., III г. о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, е прието, че в производства по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 463 ГПК, ако окръжният съд с решението си не е изменил обжалваното пред него разпределение, то страната, която е пропуснала да обжалва същото пред съда или да се присъедини към подадената жалба, няма право по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК да атакува решението на окръжния съд пред по-горната инстанция. Съгласно изричната разпоредба на чл. 463, ал. 2 ГПК, при обжалване е приложим редът на чл. 274 и сл. ГПК. Ето защо, правилата на чл. 265 ГПК не намират приложение в случая. Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване пред по-горна инстанция на актовете на окръжен съд, с които по същество е упражнен контрол за законосъобразност на действия и актове на съдебен изпълнител във вр. чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2 и реда на глава ХХІ ГПК, са приложени съответно, съобразно обективните и субективни предели на спора, по който е постановено решение съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК. В случая като е отрекъл за настоящия жалбоподател възможността да обжалва решението на окръжния съд по чл. 463, ал. 1 ГПК и е оставил без разглеждане жалбата му, с прекратяване на производството пред себе си в тази му част, апелативният съд е постановил процесуално законосъобразно решение с частта му с характер на определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.