Решение № 6661 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Л. Д.-Гаджева срещу Решение № 14039/15.12.2025 г. по адм. дело № 2646/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. В жалбата се правят оплаквания, които се отнасят към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът – „Медистор" ООД в отговор, подаден чрез адвокат Н. Наков от 28.01.2026 г., оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е Заповед № 13/РД-25ЗС-160 от 02.09.2025г., издадена от директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на „Медистор“ ООД, гр. Варна е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 3 000,00 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131396/17.01.2025г. (Договора), сключен между НЗОК и посоченото търговско дружество. От фактическа страна е установено, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, като възложител, и „Медистор“ ООД, гр. Варна, като изпълнител, е сключен Договор № 131396/17.01.2025г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Административният акт е издаден на основание Констативен протокол № 13/РД-24-471-1/18.08.2025г. от проверка по изпълнение на Договора. Констатирано е, че при проверката на 14.08.2025г. в 18.20 часа контролните органи установяват отсъствието на магистър – фармацевт в аптека „Марешки Пазарджик 7“ – обект, в който развива дейност дружеството касатор. Заповедта за откриване на проверката е връчена в 18:26 часа на помощник - фармацевт. Преди приключване на проверката, в 18:45 часа в аптеката е влязла магистър – фармацевт М. А.. Установено е и няма спор между страните, че в този времеви период отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК не е поискано и извършено. Административен съд – Варна е отменил оспорената заповед с мотиви за незаконосъобразност на същата поради издаването й в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Решението на първоинстанционния съд, предмет на касационен контрол е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при точно прилагане на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила. Правоотношението между страните е възникнало от Договор № 131396/17.01.2025г., сключен между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, като възложител, и „Медистор“ ООД, гр. Варна, като изпълнител, по силата на който е уговорено отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗО. Безспорно конкретният индивидуален договор (ИД) е административен по своята същност, по смисъла чл. 19а - 19ж от АПК, и е сключен между НЗОК като юридическо лице, носител на публични правомощия и лице, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Страните по този договор са постигнали съгласие, че при констатирани нарушения по изпълнение на договора директорът на РЗОК ще налага договорените по него санкции, в т. ч. и финансови. Основание за прилагане на санкция е съответната клауза на договора, приложима при извършено нарушение/нарушения. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ИД „през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК“. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в момента на проверката в аптека „Марешки Пазарджик 7“, обект в който е развивало дейност дружеството „Медистор“ ООД, не е присъствал магистър-фармацевт, който да осигури изпълнението на това договорно задължение. За да отмени наложената санкция, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган е тълкувал и приложил неточно относимата норма, приемайки нарушението по чл.16, ал.2 от ИД за безспорно извършено. Обоснован е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ИД изисква активно поведение по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ по искане на пациент, каквото в случая не е установено. В тази връзка, споделят се изводите на административния съд, че предвид санкционния характер на финансовата неустойка, налагането й от административния орган изисква максимална прецизност при индивидуализиране на конкретното нарушение. Пропуските на органа в това отношение правилно са преценени от съда като съществени и обуславящи незаконосъобразността на издадения от него акт, предмет на съдебното оспорване. Касационната инстанция възприема и изложените мотиви за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Отсъствието на магистър-фармацевта не е довело до неоснователно получени от дружеството – изпълнител по договора парични средства и до ощетяване бюджета на възложителя НЗОК/РЗОК, респективно до нарушаване на обществения интерес за сметка на интереса на дружеството при отпускането на лекарствени продукти, заплащани с бюджетни средства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е релевантните за спорното право факти и обстоятелства, и е извел верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Като валидно, допустимо и правилно, постановеното от Административен съд - Варна решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение