Определение № 6783 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Я. Г. Д. от гр. Бургас срещу Определение № 2692 от 26.03.2026 г. на Административен съд – Бургас по административно дело № 674/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0434000050 от 06.03.2026 г. на старши полицай в 02 Районно управление - Бургас към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, с която спрямо него е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че съдът не е оценил достатъчно обоснованото твърденията за съществени неблагоприятни последици от прилагането на мярката, тъй като лицето следва да организира придвижването си по алтернативен начин, да изпадне в зависимост от други лица, да не изпълнява своевременно ежедневните си ангажименти както в работа си, така и в семейството си. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е посочено точно в какво се изразяват вредите, сериозните затруднения в ежедневието му не могат да се компенсират и представляват непропорционална неблагоприятна намеса в правната му сфера. Сочи, че съдът въобще не е отчел липсата на умисъл в поведението му, тъй като е предоставил автомобила на свой близък при възникнала здравословна необходимост и по никакъв начин не е искал и/или целял да толерира противоправно поведение. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. В. Пенева от Адвокатска колегия - София. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Бургас отхвърля искането на Я. Г. Д. от гр. Бургас за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0434000050 от 06.03.2026 г. на старши полицай в 02 Районно управление Бургас към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас. Съдът приема, че искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение и не представя нито доказателства за вероятно им настъпване, нито такива за тяхната значимост. Изтъква, че правото на свободно придвижване на лицето не се засяга от изпълнението на мярката, която е ограничената до ползването на конкретен автомобил, поради което искателя може да управлява друг автомобил или да се придвижва по друг алтернативен начин. Заключава, че не са доказани нито значителни и трудно поправими вреди, нито личен интерес, който да надделява над обществения такъв, който предварително изпълнение на оспорваната заповед обезпечава. С оглед изложеното съдът прави краен извод, че не се доказват предпоставките за спиране на допуснатато по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което отхвърля искането, с което е сезиран. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател действително в първоначалното си искане не е посочил конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще понесе от предварително изпълнение на оспорената заповед. Искането е мотивирано по следния начин: „Наложената мярка засяга в значителна степен правната и фактическата сфера на доверителя ми, като ограничава правото му на свободно придвижване и създава сериозни затруднения в ежедневието му, които не биха могли да бъдат компенсирани впоследствие при евентуална отмяна на заповедта. Вредите от предварителното изпълнение са несравними спрямо преследваната цел на закона, още повече че липсват данни за виновно или противоправно поведение от страна на собственика на МПС“. Всъщност единственият довод по искането е, че автомобилът е необходим за ежедневното придвижване на лицето. Какви вреди вреди по вид и значимост ще причини на изпълнението на мярката не е посочено. Твърдението, че вредите няма да могат да бъдат компенсиране, предвид че не са индивидуализирани самите вредите, е необосновано и не помага за конкретизирането им. Искателят може да поиска съдът да спре предварително изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в неговата правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива нито са заявени, нито са доказани, поради което искането законосъобразно е преценено като неоснователно. С оглед липсата на конкретни твърдения и доказателства за тях съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. С частната жалба е потвърдено отново искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като лишаването на частния жалбоподател от възможността да използва автомобила си ще доведе до ограничаване на възможността му придвижване и изпълнение на трудовите и семейните му задължения. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че правото на свободно движение на искателя не е ограничено от приложената мярка. Последната засяга конкретното пътно превозно средство, което лицето няма да може да ползва за времето, през което мярката ще се прилага, но това не означава ограничаване на правото на свободно движение на лицето, то действително може да се движи свободно по всеки друг избран от него начин. Няма нито твърдения, нито доказателства, че трудовата му дейност и/или ежедневните му семейни отговорност са пряко свързани с използването на автомобила, засегнат от приложената мярка. Съдът не може да предполага какви отражения (вреди) върху трудовите и/или семейните отговорности на искателя ще причини предварително изпълнени на мярката, поради което правилно съдът е заключил, че не са доказани нито значителни и трудно поправими вреди. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че незабавното изпълнение на заповедта е предвидено в обществен интерес, на който не е противопоставим друг личен на искателя интерес със същата степен на значимост. Обстоятелството, че автомобилът е ползван от друго лице без негово знание и съгласие на частния жалбоподател не доказва несъразмерност на приложената мярка, каквото е твърдението на последния. Напротив мярка е насочена именно към собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Целта е да се гарантира, че по пътища отворени за обществено ползване ще се движат моторни превозни средства, управлявани от водачи, които са правоспособни с оглед осигуряване на безопасността при движението по пътищата. В случая мярката е приложена спрямо искателя като собственик на автомобил, който е управляван от друго лице, което не е правоспособен водач, поради което създава повишен риск от произшествия при движението по пътищата. Обстоятелството, че това лице е ползвало автомобила без знанието и съгласието на собственика е ирелеватно към преценката съразмерността на приложната мярка, тъй като явно собственикът не може да окаже необходимия контрол нито върху собствения автомобил, нито върху поведението на третото лице, което го е ползвало, именно поради това законодателят е предвидил прекратяване на регистрацията на автомобила, за да се гарантира, че последният няма да бъда ползван от неправоспособен водач, независимо дали със или без знанието на собственика. Налага се извод, който потвърждава и заключението на първоинстанционния съд, че искането за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед е неоснователно. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение