Определение № 191 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба от 08.03.2016 г. на Г. Н. Т., представлявана от адвокат С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 2051 от 09.12.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2789/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отменени действията по изп. д. № 20087190400109 на ЧСИ С. Я., с рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие – В., а именно: Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.05.2011 г., с което в полза на Г. Н. Т. са възложени 6/8 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], както и Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2011 г., с което в полза на молителката е възложена 1/8 ид. част от гореописания имот. Ответниците И. К. И., С. Х. И. и К. К. И., всичките чрез адвокат Д. Г. са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на молбата. При осъществяване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Молбата е подадена в рамките на тримесечния срок след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, поради което следва се приеме, че същата е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. С оглед горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение