Определение № 213 от 23.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 669/2020 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Б. П. Г. и С. Б. Г., с която молят да се допълни определение № 107 от 24.06.2020г. по т.д. №669/2020г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като им бъде присъдена сумата от 2 500 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Посочват, че доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение са представени с отговора на касационната жалба, подадена от „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. Ответникът „Юробанк България“ АД /правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД/ не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. С определение № 107 от 24.06.2020г. по т.д. № 669/2020г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., е оставено без уважение искането на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритеъл Сървисиз“ АД, за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС, както и е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба срещу решение от 04.11.2019г. по т.д.№801/2019г. на Варненски окръжен съд. Настоящият състав на ВКС намира, че искането на Б. П. Г. и С. Б. Г. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства, че такова в действителност е заплатено. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В случая единственият документ, с който молителите са подкрепили искането си за присъждане на разноски, е списъкът по чл.80 ГПК, обективиран в отговора на касационната жалба. Независимо, че в отговора на жалбата са изброени като приложение към него и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, такива по делото не са представени. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд