Определение № 6 от 06.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4089/2020 г.

Производството е по реда на чл.7, ал.5 Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба с вх. № 2710/05.11.2020г., подадена от адвокат Р. П. Р. от САК срещу решение № 2969 от 09.10.2020г. на Висшия адвокатски съвет, с което е разпоредено уведомяване на всички адвокати от страната, че Висшият адвокатски съвет няма да предоставя стикери за заверка на адвокатските карти за 2021г., без да бъдат издължени месечните вноски към Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят излага доводи за нищожност и евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, като моли то да бъде отменено. Висшият адвокатски съвет депозира писмено становище, в което поддържа, че жалбата е недопустима като насочена срещу неподлежащ на съдебен контрол негов акт. Моли като такава да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че жалбата срещу горепосоченото решение на Висшия адвокатски съвет е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол - чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Съдебно производство за контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е - или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 5 -7 ЗА. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд /определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г.о. на ВКС по гр. д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV г. о., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г., определение № 42/30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г., ІІІ г.о., определение № 52/11.02.2019 г. по гр. д. № 443/2019 г. на ІV г.о., определение № 63/08.02.2019 г. по гр. д. № 441/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./. Обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което подадената жалба на адв. Р. Р. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение