Решение № 244 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2010 г.

Решение № 244 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от Яни Трендафилов Георгиев от гр. Варна срещу решение № 699/1.04.2010 г. по адм. дело № 608/2009 г. на Административен съд - Варна, шести състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 030801660/25.11.2008 г. на ТД на НАП, гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 774/27.01.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която на Яни Трендафилов Георгиев са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 5057.17 лв. и лихви за забава в размер на 4420.20 лв., за 2002 г. в размер на 7 549.13 лв. и лихви за забава в размер на 5577.37 лв., както и в частта, с която са му определени вноски по ЗЗО за 2005 г. в размер на 390 лв. и лихви за забава в размер на 172.11 лв. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Втората касационна жалба е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № 030801660/25.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 774/27.01.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която на Яни Трендафилов Георгиев са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. за разликата над 5057.17 лв. до 17660.07 г. и лихви за забава за разликата над 4420.20 лв. до 15435.70 лв., за 2002 г. за разликата над 7 549.13 лв. до 21242.10 лв. и лихва за забава за разликата над 5577.37 лв. до 15 693.97 лв., за 2003 г. в размер на 7888.32 лв. и лихви за забава в размер на 4816.35 лв. и за 2004 г. в размер на 5008.58 лв. и лихви за забава в размер на 2427.75 лв. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел за безспорно установено, че за ревизирания данъчен период жалбоподателят е получавал по банковите си сметки парични средства с неустановен произход. При тези данни съдът е приел, че приходният орган законосъобразно е преминал към облагане на данъчния субект по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Относно задълженията на жалбоподателя за 2003 г. и 2004 г., съдът е приел, че за получените от физическото лице суми са налице доказателства, установяващи техния произход, а именно възнаграждение на лицето за периода 15.08.03 г. до 16.02.04 г., в който е бил нает като главен механик на плавателен съд M/ T MED PROLOGUE под управлението на Primal Tankers inc. С оглед установеното, че съответните данъци за полученото от Primal Tankers inc възнаграждение са заплатени изцяло според действащите закони на Гърция ( представени са потвърждения, приети от съда и неоспорени от страните), съдът е приел, че в случая приложение следва да намери СИДДО между Република България и Република Гърция. Налице е доход с установен произход, който съгласно СИДДО следва да бъде изключен от облагане. По отношение на получените от жалбоподателя суми за 2001 г. и 2002 г., съдът е приел, че не е установен техният произход. Съдът е изложил мотиви относно понятието "имущество" на лицето, като е приел, че то включва и идеални части от придобито имущество, като когато е налице съпружеска имуществена общност, макар и тя да е бездялова идеалната част е э. При извършване на ревизия по чл. 122 ДОПК и стойността на имуществото на лицето превишава размера на доходите, получени от него, презумпцията по чл. 123 ДОПК се отнася и до съпруга за притежавания от него дял от съпружеската имуществена общност. Съдът е приел, че в случая не е установено сумите, получени от жалбоподателя по сметките му за 2001 г. и 2002 г. да са негова лична собственост, поради което всеки от съпрузите има равен дял в придобиването на имуществото. По тази причина съдът е приел, че данъчната основа за облагане на лицето за 2001 г. и 2002 г. следва да е в размер на э от определената в решението на директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна: за 2001 г. - 50 771.75 лв. и за 2002 г. - 75491.37 лв., т.е. съответно в размер на 25 385.87 лв. за 2001 г. и в размер на 37 745.68 лв. за 2002 г. На следващо място съдът е приел, че доходът, чийто произход и основание за получаване не е доказан не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 12 ЗОДФЛ (отм.), а представлява доход от други източници по смисъла на глава единадесета от ЗОДФЛ (отм.). В случая е налице доход от други източници по смисъла на чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.). Съгласно ЗОДФЛ (отм.) доходът от други източници се облага по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.). Следователно според съда, органът по приходите неправилно е определил размера на дължимия данък по ЗОДФЛ (отм.) по чл. 35, вместо по чл. 40 ЗОДФЛ, като съдът е определил размера на дължимия данък по реда на чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) - за 2001 г. - 5057.17 лв., а за 2002 г. - 7 549.13 лв., както и размера на лихвите. Следователно съдът е отменил като неправилен РА в частта, с която са определени данъчни задължения за 2001 г. и 2002 г. над тези суми. За неоснователни са приети и възраженията на жалбоподателя, че по отношение на определяне на данъка по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. е изтекъл преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК, тъй като ревизията е повторна във връзка с решение № 150/21.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна по възложена ревизия със ЗВР № 723/16.02.2007 г. преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в двете касационни жалби основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушано и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССЕ. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. По делото е безспорно установено, че по отношение на Яни Трендафилов Георгиев в хода на ревизията е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл. 122 - 124 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при ревизия по чл. 122 от същия закон, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Въз основа на доказателствения анализ решаващият съд е извел обосновани изводи, че за отменителната част от решението констатациите на ревизионния акт са оборени. Относно задълженията на жалбоподателя за 2003 г. и 2004 г., с оглед на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че получените от жалбоподателя суми са с доказан произход, а именно възнаграждение на лицето като главен механик на плавателен съд M/ T MED PROLOGUE под управлението на Primal Tankers inc. Следователно в случая е приложима спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между Република България и Република Гърция. След като по делото е установено, че съответните данъци за полученото от Primal Tankers inc възнаграждение са заплатени изцяло според действащите закони на Гърция, то ревизионният акт в тази част правилно е отменен като незаконосъобразен. По отношение на получените от жалбоподателя суми за 2001 г. и 2002 г., съдът правилно е приел, че не е установен произходът на тези доходи, следователно констатациите в ревизионния акт не са оборени. Неоснователни са възраженията на касатора Георгиев, че относно определяне на данъка по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. е изтекъл преклузивния срок по чл. 109 ДОПК. Правилно съдът е приел, че ревизията е възложена преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. По делото не се спори, че процесният ревизионен акт е втори, след като първият по време ревизионен акт е отменен с решение от 21.04.2008 г. Към датата на издаване на ЗВР № 723/16.02.1007 г. не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като с АВДР по повод на първия ревизионен акт започва ревизионното производство, а с отменителното решение от 21.04.2008 г. не започва нова ревизия, въпреки издадената заповед, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт съобразно дадените указания от по-горестоящия данъчен орган. В чл. 155, ал. 6 ДОПК изрично е записано, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило за отмяна на акт. При тези обстоятелства, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не се следват разноски. Предвид изложеното, Върховният административен съд - първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК