Определение № 8959 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на „Ф.А.Ф Риъл Естейт 2007“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Христова, против Определение № 4909 от 14.05.2024г., постановено по адм. дело №4089/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране изпълнението на Ревизионен акт № СФД23-РД77-220/20.12.2023година, издаден от органи по приходите при Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Ревизии и събиране на вземания“, потвърден с Решение № СОА24-РД-28-10/15.03.2024 година на кмета на Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение, поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд досежно липсата на изискуеми предпоставки за спиране на изпълнението. Поддържа се, че съгласно изготвената експертна оценка към 21.09.2023г. е налице обезпечение – възбрана върху недвижими имот, в размер, който покрива изцяло и е по-висок от размера на главницата и лихвите по ревизионния акт. Моли определението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи искането за спиране на изпълнение на ревизионния акт. Ответната страна - кмета на Столична община, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. чл. 157, ал. 4 от ДОПК вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, е допустима, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение искането на дружеството за спиране изпълнението на ревизионния акт, АССГ е приел за установено от фактическа страна, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от 28.08.2023 г. на публичен изпълнител при Столична община е наложена възбрана върху два недвижими имота, собственост на жалбоподателя- празно дворно място с площ от 582,50 кв. метра и празно дворно място с площ от 602,50 кв. метра, находящи се в гр. София, _НПЗ-„Искър -север“, като възбраната е наложена върху данъчната оценка на имотите -33 298,50 лева. Решаващият състав е посочил, че наложеното обезпечение не надхвърля нито размера на установените задължения към датата на издаване на РА- 20.12.2023г. /37 185, 48 лева/, нито размера на задължението към дата 25.01.2024г. / 37 340, 56 лева/, както и към датата подаване на процесното искане- 22.04.2024г. Административният съд не е ценил експертната оценка за определяне на пазарна цена на недвижимите имоти, като е посочил, че законът не предвижда възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижим имот. Формирал е извод, че точки 1, 2 и 3 от чл. 195, ал. 6 от ДОПК следва да се прилагат последователно. По тези съображения е счел, че инкорпорираното в жалбата против ревизионния акт искане за спиране изпълнението е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 157 от ДОПК са уредени условията и редът за спиране изпълнението на ревизионния акт в хода на съдебното му оспорване. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че изпълнението му може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, което може да се прави само за частта от акта, която е обжалвана. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ДОПК към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5 от ДОПК. Според чл. 153, ал. 4 от ДОПК спирането следва да се допусне, когато обезпечението е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3 на същата разпоредба /размер на главница и лихви към датата на подаване на искането/. Когато се предлага друг вид обезпечение, в производството по чл. 157 от ДОПК съдът извършва преценка на представеното, съответно предложеното обезпечение. Доколкото в конкретния случай наложената обезпечителна мярка от публичния изпълнител с постановление от 28.02.2023г. /л.33/ е възбрана върху два недвижими имота, то съгласно чл. 153, ал. 5 от ДОПК съдът дължи преценка за това дали стойността на имотите покрива размера на задълженията по ревизионния акт /главница и лихви към датата на подаване на искането/. Несъстоятелното е релевираното в частната жалба оплакване, че съдът не е взел предвид определената от независим оценител пазарна цена на процесните недвижими имоти чрез възложената експертиза, която е в общ размер на 201 600 лева. В разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК изрично е посочено, че точки 1, 2 и 3 следва да се прилагат последователно, т.е при липса на балансова стойност: по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за недвижими имот, по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, по придобивната стойност на вещите. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК е императивна, а изброяването в т.1-3 е лимитивно и изчерпателно, поради което не би могло да се обоснове извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот. Също така приложената по делото на л. 35 експертна оценка от независим оценител по искане на адвокат- представител на купувачите на имота, макар да се отнася до процесните недвижими имоти, последната не е направена по реда предвиден в закона, доколкото е извън рамките на ревизионното производство и касае облигационните отношения между страните по покупко-продажбата. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд досежно липсата на изискуемите предпоставки по смисъла на чл. 153, ал. 3, доколкото направеното обезпечение не може да гарантира изпълнението на задълженията по обжалвания ревизионен акт. Видно от приложените по делото материали, дружеството не е ангажирало доказателства за направено обезпечение, което да покрива размера на задълженията, предмет на оспорения ревизионен акт – главница и лихви към датата на искането за спиране, нито е сторило предложение за обезпечение на имоти, различни от възбранените. Настоящият състав намира за относимо към конкретиката на казуса да посочи, че искането за спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК не се преклудира и може да бъде направено в хода на висящото съдебно производство въз основа на ново предложение за обезпечение, което да е подкрепено с необходимите доказателства. Като е формирал извод за отсъствие на предпоставки за спиране на допуснатото изпълнение на оспорения ревизионен акт, АССГ е постановил правилно и законосъобразно определение, което не страда от пороците, твърдяни в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,