Определение № 38 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 26/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба от и. ф. председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), срещу решение № 51-II-8 от 30.06.2026 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), с което е отменен административен акт - Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №288 от 22.10.2025г. до ниво "Секретно", издаден от и.ф. председател на ДАНС. Адресат на отменения акт на ДАНС е Л. Н. К., по чиято жалба се е произнесла ДКСИ. Ответникът по касационна жалба - ДКСИ изразява писмено становище с доводи за нейната недопустимост, иска оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационна жалба - Л. Н. К. не изразява становище. При извършената служебна проверка настоящият състав на Върховен административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за недопустима по следните съображения: На основание чл. 68 от ЗЗКИ на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния административен съд подлежи решението на ДКСИ по реда на глава дванадесета от АПК, уреждаща касационното производство. По силата на чл. 119, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България правораздаването се осъществява от съдилищата. С разпоредбата на чл.119 ал.3 от КРБ е създадена забрана за допускане на извънредни съдилища. При издаване на акт по чл. 66 от ЗЗКИ Държавната комисия по сигурността на информацията упражнява административни, а не правораздавателни функции. Поради това разглеждането на жалбата по реда на касационното производство не дерогира правилата за конституиране на страните в съдебното производство, образувано по жалба срещу административен акт. Решението на ДКСИ е административен акт и съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт, издаден от ДКСИ, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 2 от АПК дефинира като „организация“ по смисъла на кодекса юридическите лица или сдружения на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон. Административният орган - и. ф. председател на Държавна агенция "Национална сигурност", не е активно легитимиран да обжалва решението на ДКСИ, тъй като не е нито гражданин, нито организация, нито се засягат негови права, свободи или законни интереси. Същият не е участвал в административното производство и няма качеството на засегната страна с право на жалба срещу решението на ДКСИ. Поради това касаторът няма правен интерес и не разполага с активна процесуална легитимация съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 и 2 от АПК да подава касационни жалби срещу решенията от ДКСИ по чл. 66 от ЗЗКИ. С оглед на изложените съображения касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на ДКСИ като неоснователно се отхвърля, поради липсата на доказателства за упълномощен процесуален представител по делото - юрисконсулт или друго лице с юридическо образование. Водим от горното, Върховния административен съд, пето отделение,