Определение № 2942 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 921/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 3544/01.12.2022г. по в. гр. д. № 6987/2021 г. на Софийски градски съд, с което, като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу касатора от Е. С. Е., действащ като ЕТ „Елвастан- Е. Е.“, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл.254 ГПК (отм.) за липса на задължения по издадени изпълнителни листове от 19.04.2005г., 04.05.2005г. и 09.05.2005г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният въпрос: „ Прекъсват ли давността предприетите от съдебен изпълнител принудителни изпълнителни действия след прекратяване ex lege на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК?“ Пред ОСГТК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г., чиито предмет е и въпросът: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Отговорът на цитирания въпрос ( идентичен с поставения от касатора), е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът