Определение № 983 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 93/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Куцарова, чрез процесуалния представител адв. В. Заборова, против определение № 9957 от 14.11.2023 г. по адм. дело № 4674/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № САГ23РА-30-230/30.03.2023 г. на гл. архитект на Столична община, с която е наредено на Столична община – район „Люлин“ да премахне незаконен строеж: „Гаражна клетка № [номер]“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.180 съгласно КККР и АГКК, зад бл. [номер], ж. к. [жк], гр. София и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че за оспорващата е налице правен интерес да оспори процесната заповед, тъй като същата е извършител на строежа и собственик на гаражната клетка. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез юрк. М. Василева, в срока по чл. 232 от АПК представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – София-град заповед № САГ23-РА-30-230/30.03.2023 г. главният архитект на Столична община е наредил на Столична община – район „Люлин“ да премахне незаконен строеж „Гаражна клетка“ № [номер]“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.180 съгласно КККР на АГКК, зад бл. [номер], ж. к. [жк], гр. София. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, развивайки мотиви, че страни в производството по премахване на незаконен строеж са органът, издал акта и адресата на заповедта, за който той създава задължения. Посочил е, че съдебната практика е константна, че в съдебното производство по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи заинтересованите страни са само адресатите им. Заинтересованите лица са само физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж или извършителят на незаконния строеж, като третите лица, вкл. носителите на ограничените вещни права в поземления имот или съсобственик на сграда, в която е изграден незаконният строеж, независимо дали има изграждане на общи части на сградата или не, нямат качеството на заинтересована страна в това производство, доколкото заповедта, с която приключва същото, не създава задължения за тях, респ. не удовлетворява техни законни права или интереси, дори и когато производството е образувано по техен сигнал за незаконно строителство. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства за собственост се установява само правото на собственост на родителите на жалбоподателката по отношение на апартамент, изграден в блока в близост до гаража и съответно преминаването на правото на собственост на този апартамент в патримониума на оспорващата съгласно представения нот. акт № 97, том XIX от 13.05.1998 г. От свидетелските показания на бащата на жалбоподателката, съдът е установил, че той е закупил и монтирал гаражната клетка. Направен е извод, че само твърденията, че гаражната клетка се ползва от жалбоподателката, без да са налични доказателства за наличие на учредени ограничени вещни права, не са от категорията да обусловят правото й на оспорване. Следователно Д. Куцарова не е адресат на оспорената заповед и за нея не е налице правен интерес от оспорването й. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограниченото вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Установеният факт, че оспорващата ползва процесния строеж, без да е негов собственик, извършител или възложител, не обосновава наличието на правен интерес от оспорването, поради което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Първата и основна категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършват фактическо премахване на строежите, след влизането й в сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителят на строежа, или неговият собственик и/или възложител. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудително премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед Д. Куцарова не е адресат на заповедта, в нейна тежест не са разпоредени каквито и да било задължения, поради което същата не може да я оспорва на това основание. На следващо място жалбоподателката макар и да твърди, че е собственик, не представя доказателства за собственост или такива, които са сочат за извършителство на строежа. В действителност първоинстанционният съд превратно е тълкувал съдържанието на нот. акт № 97, том XIX от 13.05.1998 г., тъй като с него Д. Вълкова е придобила апартамент № [номер] в бл. [номер], но не от родителите си, а от други лица. Този документ обаче удостоверява право на собственост върху апартамент № [номер] в бл. [номер], но не предоставя собственически права върху гаражната клетка зад блока. От свидетелските показания на Д. Николова – съседка на жалбоподателката, се излагат твърдения, че Куцарова ползва гаражната клетка, но няма данни дали е нейна собственост и от кой е построена. От свидетелските показания на А. Вълков – баща на Д. Куцарова, се установява, че гаражната клетка е негова и е изградена от него, но се ползва от дъщеря му. Предвид всичко изложено, не са представени и надлежни доказателства за притежавани вещни права върху гаражната клетка, поради което твърдението на Куцарова, че ползва и владее строежа без установено правно основание, не обуславя по никакъв начин наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Следователно, правилен е изводът на съда, че заповедта не засяга пряко правата и законните интереси на оспорващата, както и не създава задължения за нея, поради което не притежава активна процесуална легитимация да я обжалва. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се присъди сума в размер на 120 лева. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което жалбата е приета като недопустима, като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,