Решение № 4712 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 558/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Д. Петрова срещу решение № 3518 от 21.11.2025г., поправено с решение №3577 от 27.11.2025г. по адм. дело № 569/2025г. по описа на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02- 150- 2600/2025 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, на изпълнителният директор на ДФЗ в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по ЕКО-НИП в размер на 145 784, 42 лева. Със същото съдебно решение делото е върнато за ново произнасяне със задължителни за административния орган указания, като последният е осъден да плати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че УП е издадено от компетентен орган и e правно мотивирано. В тази връзка твърди, че жалбоподателят е декларирал в заявлението за подпомагане използването на препарати за растителна защита, представляващи тотални хербициди, поради което е подведен правно под нормата на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.), като неспазване на изискване по глава втора, а то по силата на чл. 87, т. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е основание за отказ да се признае право на подпомагане. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът - „Вектор инвест“ ЕООД в депозиран писмен отговор, чрез адв. Стоянова излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа, че към датата на издаване на процесното УП препарата за растителна защита „Аденго 465 СК“ е бил прекатегоризиран във втора категория, респ. е бил допустим за ползване и е отговарял на изискванията на Наредба № 3/10.03.2023г. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че "Вектор инвест" ЕООД е регистриран земеделски производител. Подал е заявление за подпомагане по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г. в това число и по интервенция Еко схема за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП). В таблица Еко схеми 2023 г. е посочил интервенците за подпомагане, за които кандидатства, видно от която за Еко-НИП, Практика 1 е участвал с част от заявените парцели. Всеки парцел е индивидуализиран с посочване на землище, номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код култура, площ и посочена съответната интервенция за подпомагане. Цялата декларирана площ за подпомагане е 1501, 45 ха, а заявената за подпомагане площ по Еко-НИП е 1427, 30 ха. Във връзка със заявеното участие по Еко-НИП е попълнил и подписал Декларация от 29.12.2023 г. по образец за предоставени разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г., като е декларирал общ брой на предоставени разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. Декларирал е още, че не е използвал продукти за растителна защита за заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1. В таблица 2, стр. 3-4 от декларацията, в табличен вид са описани документите, доказващи закупените продукти за растителна защита по интервенция Еко-НИП, които са приложени. С подписването на декларацията е потвърдил, че приема правилата и е запознат с изискванията на интервенциите, за които кандидатства. Сред посочените в описа препарати попада „Аденго 465 СК“. Към заявлението са приложени и фактурите за закупени препарати. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. В тази връзка е посочил, че е ясно изразена волята на органа да се откаже подпомагане по Еко-НИП в размер на 145 784. 42 лева. По делото са събрани като доказателства писмо вх. № 5674/6.10.2025 г. от БАБХ, според което към 2023 г. ПРЗ „Аденго 465 СК“ е бил категоризиран в "I" категория (първа категория) за употреба със Заповед № РД11-180/18.02.2013 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Категорията на употреба на продукта е променена на втора професионална на 04.06.2024 г. (със Заповед № РД11-1449/04.06.2024 г. на БАБХ) в съответствие с критериите за категоризиране на продуктите за растителна защита, посочени в чл. 7 от Наредба № 5 от 9 февруари 2021 г. за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита (оби. ДВ. бр. 16 от 23.02.2021 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 29.08.2023 г). Посочено е още в писмото, че при прекатегоризацията на ПРЗ Аденго 465 СК не е променяно съдържанието на активните вещества, съдържащи се в продукта. За да отмени оспореното УП АС Плевен е приел, че административният орган се е произнесъл в нарушения на правилото по чл. 35 от АПК за изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на акта. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и е приел, че прилагането на продуктите за растителна защита следва да се констатира чрез проверка както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, така и на разходооправдателните документи за закупуването им. От приложените по преписката фактури съдът възприел, че дружеството наред с други е закупило и препарата за растителна защита "Аденго 465 СК". Същевременно от представените дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене се констатирало, че площи по схема ЕКО-НИП с този препарат не са били третирани. В подкрепа на последното съдът се позовал и на приетата по делото САТЕ. Извел е извод, че подпомагане е отказано без да е извършена в пълнота проверка за доказване по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. - двете изисквания за наличие на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и за проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, са кумулативно предвидени. Липсата на проверка за това дали е използван препаратът "Аденго 465 СК", съобразно дневниците за растителна защита, сочи за невярна констатация в Таблица 19. 2 Таблица на използваните продукти за растителна защита - с констатация, че е използван ПРЗ "Аденго 465 СК". Така постановеното решение е правилно като резултат по следните съображения: Касаторът не оспорва фактите, въз основа на които съдът е постановил решението си и не навежда доводи за липса или за погрешни фактически установявания на съда. Спорът по делото е съсредоточен в процедурата по установяване на обстоятелствата, релевантни за подпомагане по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г. в това число и по интервенция Еко схема за намаляване на използването на пестициди. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата й редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по Еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по Еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи, за да се прецени дали земеделският стопанин има право на подпомагане. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания до кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В тази връзка следва да се отбележи, че текстът "Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (хербицид т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. " в образеца на Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с "ДА" или с "НЕ"), при посочен отговор "НЕ", както е в процесния случай, не може да се приеме еднозначно, че кандидатът не е декларирал, че няма да използва такива препарати, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Предвид липсата на утвърден механизъм, по който пред ДФЗ да се представят и дневниците за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, това не може да е във вреда на земеделските производители и само декларирането на закупуването на забранен препарат да е основание за постановяване на пълен отказ за подпомагане. Административният орган е бил длъжен да предвиди условията и осигури възможност за представянето на дневника, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., преди издаването на уведомителното писмо, тъй като от това зависи размерът на помощта по Еко-НИП. От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато безспорно на „Вектор инвест“ ЕООД не е извършвана) следва да се проверява Дневника за проведените растително защитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява този дневник. Доводите в касационната жалба кога трябва да се проверява Дневникът за проведени растителнозащитни мероприятия и торене не се подкрепят от нормативната уредба. Само от закупуване на един ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че кандидатът е заявил площи и по други интервенции, при които употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се установява спазването на изискванията на Еко схемата и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. По какъв начин е следвало да обезпечи представянето и на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене от кандидатите за подпомагане преди издаване на уведомителните писма не е въпрос, на който съдът дължи отговор. Допълнително следва да бъде посочено още, че в чл. 31, § 7, изр. първо от Регламент (ЕС) 2021/2115 е предвидено, че подпомагането за конкретна Еко схема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Същото е предвидено и в чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Еко схемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството. Земеделските стопани могат да прилагат върху едни и същи площи повече от една практика, включени в различни Еко схеми по ал. 1. В чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. са посочени условията при които може да се получи подпомагане по Еко-НИП. В какъв размер следва да е подпомагането, ако не са спазени изискванията за Еко схемата на всички заявени площи, мотивиран отговор дължи касатора при издаването на уведомителното писмо, като посочи правните и фактически основания за това. В оспореното УП органът е посочил като основание за отказа си чл. 88, т. 7. Съгласно тази разпоредба Държавен фонд „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора. В случая от УП не се разбира, защо е отказано изцяло подпомагането, при положение, че нормата позволява и намаляване на подпомагането. От разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата им за кампания 2023 г. редакция, следва, че подпомагането е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на чл. 41, ал. 2 и за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Това означава, че административният орган дължи проверка са спазване на изискванията по отношение на всеки от заявените за подпомагане парцели. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 800 евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 13.02.2026г., извлечение от банкова сметка на адв. Стоянова от 28.02.2026 г. Направеното бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната правната и фактическа сложност на делото по аргумент от чл.78, ал.5 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение