Определение № 10313 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. С. срещу определение № 1290 от 01.07.2024 г., постановено по административно дело № 39/2024 г. от Административен съд Кюстендил в частта му, с която е осъдена да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД деловодни разноски в размер на 2030 лв. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му в обжалвана част. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с указания за възможността в тридневен срок от получаването й да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, при което е представен писмен отговор с наведени доводи за неоснователност на частната жалба и искане определението да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С определение № 1290 от 01.07.2024 г., постановено по административно дело № 39/2024 г. АС-Кюстендил отменя протоколното определение от 28.06.2024 г., с което е даден ход по съществото на спора по делото, оставя без разглеждане жалба вх.№ 264/23.01.2024 г., подадена от Н. Г. С. срещу отказ за предоставяне на информация от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, обективиран в писмо № ЗДОИ-2/08.01.2024 г., прекратява производството по делото и осъжда Н. Г. С. да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД деловодни разноски в размер на 2030 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК. В случая жалбодателката оспорва съдебния акт единствено в частта за разноските, при което производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), приложим в случая по силата на чл. 144 АПК, съгласно който в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. От цитираната разпоредба следва извод, че в случая компетентен да се произнесе по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е съдът, постановил този акт, в случая Административен съд Кюстендил. Предвид така установеното производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на АС Кюстендил, който да се произнесе по искането за изменение на постановеното от него определение в частта относно разноските. По изложените съображения и на основание чл. чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК и чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК,, Върховният административен съд, Пето отделение