Решение № 5988 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 1520 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 738/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да се отмени и да се постанови ново по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество (ЛРД) Елин Пелин“, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила като правилен и законосъобразен съдебен акт. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество Негушево“, в писмен отговор посочва, че счита касационната жалба за допустима и основателна. Иска касационната жалба да се уважи и оспореното съдебно решение да се отмени. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1520 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 738/2025 г. по описа на АССО по жалба на Сдружение „ЛРД Елин Пелин“ е отменен отказ на министъра на земеделието, храните и горите да измени границата между ЛРС „Горна Малина“ и ЛРС „Негушево“, обективиран в писмо изх. № 62-182/29.05.2025 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в три месечен срок и са присъдени разноски. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 7, ал. 6 и ал. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и в установената писмена форма, но при съществено нарушения на административнопроизводствените правила – не е спазена процедурата на чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) поради липса на изготвено и отправено до министъра на земеделието, храните и горите предложение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), както и в противоречие с материалноправни разпоредби – посоченото правно основание за издаване на оспорения административен акт, регламентира първоначалното определяне на границите на ловностопанските райони, а не последващото им изменение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни като изцяло се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Според чл. 3а от ППЗЛОД предложения за изменение на границите на ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗЛОД се инициират от една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 от ЗЛОД. Предложенията се внасят за разглеждане в управителния съвет на ловното сдружение, придружени с протокол от общото събрание на ловната дружина, съдържащ решение за изменение на границите на района, взето с обикновено мнозинство от членовете на дружината. Решението на управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30 от ЗЛОД за изменение на границите на ловностопанския район на сдружението се представя в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на предложение по чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ППЗЛОД границите на ловностопанските райони се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАГ, изготвено въз основа на мотивирано писмено предложение от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. От събраните по делото доказателства, включително представените с административна преписка, е видно, че оспореният административен акт е издаден от министъра на земеделието и храните без да е налице изготвено предложение от изпълнителния директор на ИАГ. Следователно правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че отказа на административния орган е издаден в нарушение на процедурата, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Споделят се и изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалноправните разпоредби, защото органът е посочил като правно основание за издаване на акт чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД, който е относим към първоначално определяне на границите на ловностопанските райони, а в случая е извършено изменение на граници, чиято уредба се съдържа в чл.7, ал. 7 от ЗЛОД. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Сдружение „ЛРД Елин Пелин“ е направило разноски в размер на 1500 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право за му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в пълен размер, равняващ се към настоящия момент на 766,94 евро, като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора и неоснователност на своевременно направеното възражение за тяхната прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение