Решение № 510 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. Н. от гр. Балчик чрез адв. Г. Каров от АК-Варна против решение № 12757 от 28.11.2024г., постановено по адм. д. № 1177/2023г. по описа на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени изцяло предявените от касатора искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Адм. Съд - Добрич, Върховен административен съд и РЗИ - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие нарушения на чл. 6, ал.1, чл.8, чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС, както и чл.6, чл.7, чл.20, чл. 21, чл.47 от ХОПЕС. С обжалваното решение М. Т. Н. е осъден да заплати на Върховен административен съд сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, като и разноски в същия размер на РЗИ-Добрич. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици. Представени са писмени бележки. Ответникът- Адм. съд- Добрич, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответникът- Регионална здравна инспекция Добрич в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът- Върховен административен съд чрез юрк. Ковачева в писмен отговор и в съдебно заседание също излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по съображения, различни от изложените. АС- Варна е сезиран с искова молба/неправилно наименована жалба/, подадена от М. Т. Н. против Адм. съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от ЕКПЧОС, както следва: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди в „максимален размер“. С многобройни уточняващи молби, ищецът е привлякъл като ответници ВАС и РЗИ-Добрич, както и е уточнил размера на претендираните неимуществени вреди- 12 000лв. Исковата претенция срещу Адм. съд – Добрич е във връзка с изброените по-долу дела, водени от ищеца по описа на този съд, а именно: 1/ - за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 8017.80лв. за платени държавни такси, адвокатско възнаграждение и неполучено трудово възнаграждение за девет дни в размер на 1530 британски лири или 3 457лв., считано от 11.05.2021г. до 21.05.2021г. Вредите се претендират за периода от образуване на адм. д. N 209/2021г. по описа на Адм. съд-Добрич до отмяната на постановеното по делото решение с решение N 1668/2022г. по адм. д. N9603/2021г. на ВАС. Адм. д. № 209/2021 г. по описа на Адм. съд - Добрич е образувано по жалба на Н. срещу предписание на РЗИ – Добрич за поставяне на 10-дневна карантина, считано от 10.05.2021 г. В хода на съдебното производството е установено, че на 07.05.2021г., на Н. е извършено лабораторно изследване с бърз антигенен тест за COVID-19, който е дал положителен резултат. Резултатите от теста са регистрирани в Единната информационна система за борба с COVID-19. Издадено е предписание за изолация в домашни условия с изх.№ 03-64500/10.05.2021 г. от директора на РЗИ – Добрич, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и заповед № РД-01-610/ 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването Н. е поставен в 10 – дневна домашна изолация, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. Предписанието е обосновано с положителния резултат за COVID-19 от 07.05.2021 г. На 13.05.2021 г. на Н. е направен втори бърз антигенен тест, който е дал отрицателен резултат. Н. имал две дози от ваксината Астра Зенека. Първата доза е поставена на 22.02.2021 г., а втората - на 04.05.2021 г. Н. е отправил искане за спиране на предварителното изпълнение на наложената му с предписанието мярка. С определение № 143/17.05.2021г., съдът е отхвърлил искането на ищеца за спиране изпълнението на предписанието. Определението не е обжалвано пред ВАС. С решение № 1668/2022 г., постановено по адм. д. № 9603/2021г. на ВАС, решението на Адм. съд – Добрич е отменено. Отменено е и предписанието за изолация в домашни условия. С определение № 3385/2022 г., постановено по адм. д. № 9603/2021 г. по описа на ВАС е изменено решение № 1668/2022 г., като РЗИ – Добрич е осъдена да заплати сумата от 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, които са изплатени на ищеца. Според Н., в резултат на наложената му ПАМ, той е бил поставен в невъзможност да получава трудово възнаграждение за 9 работни дни, считано от 11.05.2021 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1530 британски лири, при дневна ставка от 170 лири, равняваща се на 3457.80 лв. при среден обменен курс на лирата 2.26 лв. За тези вреди, в съдебно заседание от 17.09.2024г., ищецът е привлякъл като ответник и РЗИ – Добрич. Ищецът е посочил, че от Адм. съд – Добрич и РЗИ претендира сумата от 80 лв. имуществени вреди, представляващи платени д. т., както и посочената сума в размер на 3457.80 лв. Претендира и 3000 лв. неимуществени вреди. Отделно от това сочи, че претендира по 3 000лв. неимуществени вреди и по всяка едно от останалите три дела. Съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за обезщетение за вреди, предявени срещу Адм. съд- Добрич и РЗИ Добрич, като е изложил мотиви за липса на твърдяните нарушения по чл. 6, ал.1, чл. 13, чл.14 от ЕКПЧОС. 2/- за присъждане на обезщетение поради допуснати от съда нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС в производство по адм. д. № 155/2022 г. по описа на Адм. съд-Добрич. Делото е образувано по жалба на Н., против решение № 001/24.02.2023 г. на кмета на община Балчик и удостоверение за преместване на дете в друга детска градина. С определение от 22.03.2022г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. против удостоверение за преместване, като е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт. Приел е, че действията от страна на директора не представляват властническо волеизявление на административен орган. С определение, постановено по адм. № 4187/2022 г. по описа на ВАС, определението на Адм. съд - Добрич е оставено в сила. Определението е обжалвано, пред петчленен състав на ВАС, образувано е адм. д. № 8403/2022 г. по описа на ВАС, което с разпореждане от 4.10.2022 г. е прекратено, тъй като частната жалба е подадена против съдебен, акт, който не подлежи на обжалване. За производството пред ВАС е заплатен хонорар от 400 лв., а Н. е осъден да заплати 200 лв. на община Балчик. Тези материални щети се претендират от ищеца, както и 70лв.- държавна такса. На 22.07.2024 г. е депозирана уточняваща молба, в която сочи, че исковата претенция е насочена и срещу Върховен административен съд, който не е изпълнил задълженията си като последна инстанция. Съставът на ВАС разрешава идентични казуси по различен начин. Ищецът твърди, че съдът неправилно отрича приложимостта на норми на специален закон, уреждащ обжалването на акта, което е пряко нарушение на чл.20, чл.21 и чл.47 от Хартата, както и на чл.7 и чл.8 от Закона за съдебната власт. Съдът е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че съдът не е допуснал твърдяните нарушения на ХОПЕС и на ЕКПЧОС. 3/. - за присъждане на обезщетение поради допуснати от съда нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС в производството по адм. д. N 143/2022г. по описа на Адм. съд-Добрич. Производството по делото е образувано по жалба на Н. срещу Решение № 83/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което e установена дискриминация, извършена от Н., под формата на „тормоз“ по см. на § 1, т.1 от ЗЗДискр по признак „[заличен текст]“ по см. на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал.1 от с.з. по отношение на заинтересована страна; наложена е глоба в размер на 500 лв.; дадено е предписание на жалбоподателя, на основание чл.47, т.4 т ЗЗДискр да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. срещу Решение № 83/2022 г. на КЗД. С решение, постановено по адм. д. № 11896/2022 г. по описа на ВАС, решението на Адм. съд - Добрич е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. След връщане на делото, с решение № 564 по адм. д. № 600/2023 г. по описа на Адм. съд – Добрич е отменено Решение № 83/10.02.2022 г. на КЗД, и на ищеца са присъдени сторените разноски. Решението на АС - Добрич е обжалвано от КЗД пред ВАС и е образувано адм. д. №.7401/2024 г., по което не е налице постановен окончателен съдебен акт към датата на постановяване на обжалваното решение на Адм. съд-Варна. Към момента на постановяване на настоящото решение, вече е налице произнасяне на ВАС по цитираното дело, с което е отменено решение N 564/19.03.2024г. по адм.д. N 600/2023г. на Адм.съд- Добрич и жалбата на касатора срещу решението на КЗД е отхвърлена като неоснователна. Съдът е отхвърлил исковата претенция в общ размер на 2 310лв., от които- 110 лв. за държавни такси и адвокатски хонорар в размер на 2200 лв., като е приел, че не са налице твърдяните „тежки“ нарушения на чл. 6, ал.1, чл.13 и чл. 14 от ЕКПЧОС. 4/ - за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение и наложената с електронен фиш глоба на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП в размер на 200лв. поради допуснати от съда нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС в производство по канд № 620/2022г. по описа на Адм. съд-Добрич, приключило с оставяне в сила на решение на РС-Балчик за потвърждаване на обжалвания електронен фиш. И тази претенция е отхвърлена от решаващия състав на АС-Варна, като съдът е приел, че представеното от ищеца решение по друго кнад, с което е отменено решение на РС-Балчик, с което е потвърден ЕФ не налага извод за различно третиране на Н., още повече че производствата по двете дела са свързани с прилагане на различни материалноправни норми- ЗДвП и КЗ. Съдът е отхвърлил исковете, предявени срещу Адм. съд-Добрич, ВАС и РЗИ Добрич, като е приел, че същите са неоснователни и недоказани, и че в нито едно от четирите производства, Адм. съд – Добрич не е нарушил правото на справедлив съдебен процес и други права по Конвенцията, в услуга на различни административни, изпълнителни и съдебни органи, срещу чиито незаконосъобразни актове Н. е подал жалби. За неоснователни и недоказани са приети твърденията на ищеца, че изходът от делата сочи на пристрастност и толерантност на Адм. съд – Добрич към допуснати от различните администрации грешки и нарушения при издаването на административни актове, както и че съдебните актове не са постановени на база лично отношение, игнорирайки правилата на доказателствения процес и равнопоставеността на страните в производството, в нарушение на чл. 8 от ЗСВ. В заключение, за да достигне до постановения правен резултат, в съответствие с изложените от ищеца оплаквания за нарушение на правото на ЕС при постановяване на съдебните актове по посочените административни дела, решаващият състав на Адм. съд- Варна е изложил мотиви дали тези разпоредби от правото на ЕС се ползват с директен ефект, дали евентуалното нарушение на правото на ЕС е достатъчно съществено по Стандартите на СЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите -членки и дали е налице причинно-следствена връзка между тези нарушения и твърдените вреди. В изпълнение на задължението си за извършване на служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в частта, в която исковете против Адмсъд-Добрич по делата, по които съдът не е действал като последна инстанция са приети за допустими и отхвърлени като неоснователни. В останалата си част, решението е правилно. Предмет на разглеждане в производството по адм. д. N 1177/2023г. по описа на Адм. съд-Варна са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Адм. съд-Добрич, Върховен административен съд и РЗИ Добрич за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие нарушение на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от ЕКПЧОС и на чл.6, чл.7, чл.20, чл. 21, чл.47 от ХОПЕС. В исковата молба и в многобройните уточняващи молби се излагат твърдения за вреди, причинени от достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност от Адм. съд- Добрич по четири дела, а именно: адм. д. № 209/2021г., адм. д. № 143/2022г, адм. д. № 155/2022г. и канд № 620/2022г. като резултат от едно цялостно повтарящо се поведение на органа спрямо ищеца по различни производства. Спорът по адм. д. № 209/2021г. е бил относно предписание на РЗИ-Добрич за поставяне под карантина и е приключил с окончателно решение по адм. д. N 9603/2021г. на ВАС, с което съдебното решение на първоинстанционния съд и обжалваното предписание са отменени. По адм. д. № 143/2022г. е оспорено решение на КЗД и спорът е висящ пред ВАС, а по адм. д. № 155/2022г. с предмет на оспорване- удостоверение за преместване на дете в друга детска градина, спорът е приключил с прекратително определение, оставено в сила с определение на ВАС, постановено по адм. д. N 4187/2022г. Спорът по канд № 620/2022г., касаещ обжалване на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение по чл.21 от ЗДвП също е приключил с окончателно решение на касационната инстанция. Отговорността на държавите - членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена в общностното право – в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в практиката на СЕС. Отговорността по чл. 4, § 3 от ДЕС може да бъдe ангажирана независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е причинило вредите на частноправния субект, включително и съдът, натоварен от държавата с правосъдни функции, когато при осъществяване на правораздавателната си дейност е нарушил правото на ЕС (ПЕС) и от това са настъпили вреди. Този, установен в първичното право на Европейския съюз и развит в практиката на СЕС, принцип е разписан и в чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК- за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид чл.52, т.3 от ХОПЕС и чл.6, § 3 ДФЕС, са и част от правото а Европейския съюз, поради което твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че исковете са предявени от лице с правен интерес, което претендира вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Адм. съд-Добрич и на ВАС, но неправилно е приел, че всички обективно съединени искове са допустими като предявени срещу пасивно процесуално легитимирани ответници. Съгласно чл.203, ал.3 от АПК и разпоредбата чл. 2 в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ ( приета с изменението с ДВ. бр. 94 от 2019 г.), за допустимостта на исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата, в случай, че такова нарушение е налице. Недопустима е претенцията за вреди, предявена против юрисдикция, която не действа като последна инстанция. В този смисъл е решението на СЕС по делото Кьоблер, което междувпрочем е цитирано в обжалваното съдебно решение. Решаващият състав не е съобразил факта, че за да се произнесе по въпроса за отговорността, преди да пристъпи към установяване на това дали конкретното съдебно решение, от което се претендират вреди в резултат на постановяването му в нарушение на ПЕС, следва да се установи дали това решение е постановено от последна инстанция. Последното условие е предпоставка за допустимост на предявения иск и е обусловена от правилното посочване на пасивно процесуално легитимиран ответник от страна на ищеца с оглед диспозитивното начало на исковия процес. Това е така не защото, се поставя под въпрос „силата на пресъдено нещо“, тъй като принципът за отговорност на държавата за вреди от решения на съдилища от последна инстанция не води до нарушаване на СПН, а цели само да ангажира отговорността на държавата при постановяване на решения, противоречащи на ПЕС. В този смисъл принципът за отговорност на държавата, присъщ и на съюзния правов ред, изисква поправяне на вредите, а не ревизиране на съдебното решение, което ги е причинило. И този принцип не влиза в противоречие с принципа за СПН, гарантиращ правна сигурност. Принципът за независимост на съда също не се поставя под въпрос, тъй като отговорност се търси не от конкретния съдия, постановил решението в противоречие с ПЕС, нито от съдебната институция, а от държавата. При всички положения обаче, тази отговорност от държавата се търси за постановени решения от националната юрисдикция, действаща като последната инстанция, чиито решения са окончателни. Именно защото се касае за съдебни актове от последна инстанция, трябва да се отчита спецификата на юрисдикционната функция и изискването за правна сигурност, поради което отговорността на държавата може да бъде ангажирано само в изключителни случаи, когато съдията явно и съществено е пренебрегнал приложимото право и релевантната практика на СЕС. С други думи, за да се обоснове ангажиране на държавата за претърпени вреди от противоречащо на ПЕС съдебно решение, това решение следва да е постановено от нейна юрисдикция, която се произнася като последна инстанция. С посоченото по-горе дело на СЕС, ясно е уредена обективната възможност за търсене на отговорност на държава-членка за незаконосъобразни окончателни решения на нейните юрисдикции. В този смисъл, основната отговорност за недопускане на нарушение на ПЕС тежи именно и само на националните съдилища, конкретно на произнасящите се като последна инстанция, докато нарушенията на администрацията са поправими, ако бъдат обжалвани по съдебен ред и е налице произнасяне с влязло в сила решение след осъществен в пълнота съдебен контрол. Съдът не е съобразил, че Адм.съд – Добрич не е пасивно процесуално легитимирани ответник, тъй като този съд не е действал като върховна административна юрисдикция в нарушение на ПЕС и в конкретните, посочени от ищеца случаи, отговорност от държавата може да се търси от Върховния административен съд. Оплакванията на ищеца, по адм. д. № 209/2021 г. по описа на Адм. съд - Добрич са свързани с това, че с оставяне в сила на мярката на РЗИ за поставяне под карантина, Н. е поставен в невъзможност да реализира доходи от трудово възнаграждение до изтичане на срока на мярката от 11.05 до 21.05.2021 г. Сочи, че се наложило да ползва адвокат, тъй като доводите му били игнорирани, бил лишен от право да представи доказателства, съдът отказал да допусне до разпит свидетели. По адм. д. № 155/2022 г. твърди, че не е допуснат до съдебен процес, а производството е прекратено, без да бъде привлечен в производството МОН, като определението на Адм. съд - Добрич е оставено в сила от ВАС. По адм. д. № 143/2022 г. твърди допуснати нарушения за това, че съдът не е указал доказателствената тежест на страните в процеса, отказал е да поправи протокол, да запази звукозаписа, не са допуснати доказателствени искания на Н.. Така предявените искове срещу Адм.съд- Добрич са процесуално недопустими по изложените по-горе съображения и съдът е следвало да прекрати производството в тази част. По отношение на предявената искова претенция срещу ВАС за обезщетение за вреди в резултат на несправедлив съдебен процес: Претенцията е във вр. с адм. д. № 155/2022 г., като ищецът твърди, че не е допуснат до съдебен процес, а производството е прекратено, без да бъде привлечено в производството МОН. Определението на Адм. съд - Добрич е оставено в сила от ВАС. По адм. д. № 143/2022 г. твърди допуснати нарушения за това, че съдът не е указал доказателствената тежест на страните в процеса, отказал е да поправи протокол, да запази звукозаписа, не са допуснати доказателствени искания на Н.. Правилно, решаващият състав е приел, че предявеният срещу ВАС иск е неоснователен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, но от установените в хода на делото фактически обстоятелства, с които ищецът е обосновал исковите си претенции за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди не се установяват достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ВАС. Отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищцата, произтичащо директно от правна норма на Съюза. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността обосновава неоснователността на предявения иск. Фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва следните три условия, които трябва да са налице кумулативно: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда( Решение на Съда/голям състав/ от 26 януари 2010 по дело С-118/08, т.29 и т.30) Правилни и в съответствие с данните по делото са и изводите на съда за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ВАС поради нарушение на правото на ЕС. За наличието на нарушена правна норма на Съюза, както и по въпроса за наличието на втората предпоставка, а именно доколко това нарушение е достатъчно съществено, съдът е изложил подробни мотиви, подкрепени с позоваване на практика на СЕС. Съдът е разгледал и обсъдил всяка една от посочените като нарушени правни норми на ЕКПЧОС и на ХОПЕС по отделно. Тези мотиви се споделят от касационната инстанция и не следва да повтарят, а на осн.чл.221 ,ал.2 от АПК да се извърши препращане към тях. Представеното решение, постановено по адм. д. № 9445/2022 г. по описа на Адм. съд - София-град е с различен предмет от този по адм. д.№ 155/2022 г. по описа на Адм. съд – Добрич, поради което не е налице различно прилагане на закона от страна на ВАС спрямо други съдилища в страната. Фактът, че МОН не е конституирано като страна по делото не налага извод за нарушение на правата на ищеца, защото при недопустимост на жалбата, съдът няма задължение да конституира заинтересовани страни в производството. Следователно, не се установяват вреди от правораздавателна дейност на съда по адм. № 4187/2022 г. по описа на ВАС. По кнад № 620/2022г. Адм. съд – Добрич, ищецът твърди, че съдът е постановил решение, при липса на безпристрастност, тъй като две трети от касационния състав се е произнасял с решения по други дела на Н.. Правилно, първоинстанционният съд е посочил, че делото е разгледано от съд, който е установен със закон, доколкото същият е регламентиран в ЗСВ, при липса на данни, които да отричат независимостта на съдиите. Само по себе си разглеждането на други дела, по които страна е Н. не води до извод за липса на безпристрастност, тъй като същата се презюмира и липсват конкретни доказателства за противното. По никакъв начин не е доказано и твърдението, че съдебния акт, постановен от Адм.съд- Добрич, произнесъл се като касационна инстанция по кнад № 620/2022г. е постановен на база лично отношение, като са игнорирани правилата на доказателствения процес и равнопоставеността на страните в производството, в нарушение на чл. 8 от ЗСВ. Представеното от Н. съдебно решение по адм. д. № 647/2022 г. на Адм. съд - Добрич, с което е отменено решение на РС - Балчик, с което е потвърден ЕФ за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, не налага извод за различно третиране на ищеца. Производството по канд №620/2022 г. касае прилагането на друг материален закон, а и фактическите установявания по двете дела са различни. И в тази си част, обжалваното съдебно решение е правилно. Претенциите на ищеца за присъждане на адвокатски възнаграждения и др. разноски по горепосочените дела също са неоснователни, защото ищецът е разполагал с възможност по всяко от делата в законоустановения срок да поиска присъждане на разноски или да направи искане за изменение и допълване на решенията в частта на разноските. Като не го е сторил, не е налице възможност да ги претендира по реда на ЗОДОВ по аргумент от разпоредбата на чл.8 от същия закон. Правилно, съдът е отхвърлил като недоказана и исковата претенция по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендират вреди от отменен административен акт РЗИ – Добрич. Съдът е изложил подробни мотиви за това, че ищецът при условия на пълно и главно доказване, не е успял да докаже наличието на причинно следствена връзка между отмененото предписание за поставяне под карантина и настъпилите вреди, а при липсата на който и да е от елементите на фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. По отношение претендираните имуществени вреди в размер на 3457.80 лв., тъй като независимо, че по делото е установено, че Н. е самоосигуряващо се лице и притежава лиценз за извършване на специализирана дейност, от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за наличието на сключен договор, по силата на който е следвало да извършва дейности на територията на Великобритания, поради което претенцията, която в тази част има характера на претенция за пропуснати ползи, също е недоказана. Освен това, видно от приложена справка за регистрирани преминавания на ищеца през ГКПП на страната е, че е влязъл в Р. България на 12.12.2021г. и е излязъл на 02.06.2021г., т.е. повече от половин година е пребивавал в страната и не е бил във Великобритания. Следователно липсва пряка причинно-следствена връзка между отмененото предписание на директора на РЗИ Добрич и възможността Н. да пътува до Великобритания и да получи трудово възнаграждение за посочения период от девет дни, като по този начин би увеличил имуществото си. Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 80 лв., представляващи платени две д. т. в размер на 10 лв. и 70 лв., имуществени вреди в размер на 3457.80 лв. представляващи пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение за 9 работни дни, както и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. По отношение претендираните имуществени вреди в размер на 80 лв., касационната инстанция вече изложи мотиви за това във връзка с приложението на чл.8 от ЗОДОВ. С определение N 3385/11.04.2022г. е допълнено решение N 1668/22.02.2022г. на ВАС в частта за разноските и РЗИ Добрич е осъдена да заплати на М. Т. Н. разноски в размер на 800лв., които са му изплатени. Следователно, РЗИ Добрич не би могла да отговаря за допълнително претендираната сума от 80лв. за внесени държавни такси, които е следвало да се претендират в проведеното съдебно производство по оспорване на административния акт, но ищецът не го е сторил. По отношение на претендираните неимуществени вреди по 3000 лв. за посочените от ищеца две дела, по които ВАС и Адм.съд-Добрич са се произнесли като последна инстанция, при липса на доказано съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност по тези дела,, то не са налице елементите от фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, поради което претенциите са неоснователни. Ищецът би могъл да претендира неимуществени вреди единствено от отменения акт на РЗИ Добрич, но съдът правилно е приел, че тази претенция е недоказана. По делото не са ангажирани никакви доказателства за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, отменен по съответния ред. В заключение следва да се отбележи, че на практика с така предявените искови претенции по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, ищецът цели пререшаване на въпроси, по които са постановени съдебни актове, ползващи се със СПН, но преценката за това дали един съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендираното обезщетение за вреди, не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт. Преценката се основава на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок и мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен. Всички тези критерии са съобразени и подробно обсъдени от първоинстанционния съд, в резултат на което са изведени правилни и обосновани правни изводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, предявени срещу Адм. съд - Добрич, ВАС и РЗИ – Добрич, както и на акцесорните претенции за лихва върху претендираните суми за обезщетение. Обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 2 в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ против Адмсъд-Добрич за присъждане на обезщетение поради допуснати от съда нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС в производството по адм. д. № 209/2021 г., адм.д. N 143/2022г. и адм.д. № 155/2022 г. по описа на Адм. съд-Добрич, предвид факта, че в тези производства съдът не се е произнесъл като последна инстанция с окончателен съдебен акт и исковете са процесуално недопустими. В останалата част, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалните представители на ВАС и на РЗИ - Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение