Решение № 82 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г.

Решение № 82 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Държавно горско стопанство "Х.", чрез юрисконсулт Г. И., против решение № 1732 от 6.12.2010 г., постановено по гр. д. № 2630 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 2491 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 3969/2007 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Държавно горско стопанство-гр. Х. против [община], Регионално управление на горите-гр. П. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл. 13, ал. 8 З. за признаване за установено, че към 9.09.1944 г. широколистна гора с издънков произход с площ от * дка, находяща се в землището на [населено място], обл. П., местността "Б." е била държавна собственост и е принадлежала към държавния горски фонд. Ответникът по касационната жалба [община] оспорва същата, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството счита, че касационната жалба е основателна, а Регионално управление на горите-гр. П. не е изразило становище. С определение № 663 от 23.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 761/2009 г., ВКС, II г. о. В исковата молба, по която е образувано делото, Държавно горско стопанство "Х." поддържа, че процесния недвижим имот е бил "б.", поради което никога не е бил общинска собственост. Съдът е установил, че имота е възстановен на ответната община въз основа на извлечение от емлячен регистър. Приел е, че "балтълъците" са форма на държавна собственост съгласно уредбата в Закона за горите от 1904 г. и Закона за горите от 1925 г., но по делото няма никакви данни процесните гори да са имали подобен статут, като доказването, че дадена гора е балталък би могло да стане по различни начини - било с налични протоколи за лесничеи с оглед правомощията им по чл. 3 ЗГ от 1904 г., било с постановленията по чл. 20 ЗГ от 1925 г., които документи са подлежали на обнародване в Държавен вестник, било посредством други документи. В решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 761/2009 г., ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е дадено тълкуване, че само по себе си заявяването на гори от общината в емлячен регистър е свързано с облагането с данък, но не доказва притежаваното от нея право на собственост. Заявяването на горите от общината се е изисквало по Наредба-закон за поземления данък, според който от поземлен данък са се освобождавали държавните и общински имоти, но не и т. н. "балталъци", определящи се, като гори, които населените места и общините са ги онаследили, или са им предадени от държавата за вечно ползване, които са подлежали на деклариране и облагане с поземлен данък. Затова именно в извлечението от емлячния регистър отсъства придобивното основание, защото ако горите са били придобити по дарение, или покупка, то те не са подлежали на облагане с данък. Отразяването на горите, заявени от общината в извлечението от емлячния регистър се отнася за непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък, което е аргумент, че се касае до заявяване на "б.", което обстоятелство доказва отсъствие на притежавано от общината право на собственост върху тези имоти, поради което, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗГ /по арг. на противното/ ищецът е носител на правото на собственост. В този смисъл по реда на чл. 290 ГПК са постановени и решение № 203 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 178/2011 г., ВКС, II г. о. и решение № 354 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 152/2009 г., ВКС, II г. о. Посоченото тълкуване на материалния закон обаче е неотносимо в настоящия случай с оглед факта, че правото на собственост на [община] е признато с решение по адм. д. № 7766/2000 г. на ПРС, с което по реда на чл. 13, ал. 6 З. решението на ПК-Х. от 28.06.2000 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост, е отменено и е признато правото на собственост върху горите в м. "Б.". Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС държавата е обвързана от съдебно решение за възстановяване на правото на собственост върху гори по реда на З. и е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. След като [община] се легитимира като собственик въз основа на административен акт върху който е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 13, ал. 6 З., то държавата е обвързана от извода, че са налице материалните предпоставки за възстановяване на собствеността и не може да оспорва този извод. Тъй като ищецът Държавно горско стопанство "Х." упражнява правата на държавата и претендира, че имотът е държавна собственост, то следва че предявения иск е процесуално недопустим, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение