Определение № 3989 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на П. П. К., от гр. Карлово срещу определение №10683/28.11.2025 г. по адм. д. №2560/2025 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частната жалбоподателка и други лица-общински съветници срещу решение №735, взето с протокол №31/30.10.2025г на Общинския съвет Карлово., с което е одобрено задание за проект на ПУП-план за регулация и застрояване на поземлен имот с [идентификатор], [населено място]. С обжалваното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че жалбоподателите не са от кръга на лицата по чл. 45 ЗМСМА, които имат право да обжалват решенията на Общинския съвет. Съгласно ал.4 на чл.45 от ЗМСМА областният управител може да ги върне за ново разглеждане или да ги оспори пред административния съд. Съгласно ал. 8 от чл.45 от ЗМСМА при определени условия може да се оспорва и от кмета на общината. Съгласно общите правила – чл.16 от АПК може да се протестира и от прокурора. Очевидно е, че жалбоподателите не заемат която и да е от сочените длъжности, поради което и същите нямат процесуална легитимация да обжалва решението на Общинския съвет Карлово. Определението е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателите нямат процесуална легитимация да обжалват решението на Общинският съвет Карлово, тъй като не попадат в изброените категории лица, имащи право на жалба. Освен това частната жалбоподателка и другите лица-общински съветници са членове на колективен орган и нямат право да обжалват решенията на органа, чиито членове са. Те могат да изразят несъгласието си чрез депозиране на своя вот, тоест чрез гласуване, но не и чрез жалба срещу решение на органа, в чиито състав са. На последно място касае се за одобряване проект на ПУП-ПРЗ и кръгът на лицата, които имат право на жалба е очертан в разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, като жалбоподателите не са сред тях. Настоящата инстанция не споделя довода в частната жалба, че всеки може да обжалва решението като процесното. Напротив, всеки жалбоподател следва да има правна легитимация за обжалване, а в случая такава не е налице. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,