Решение № 655 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Г. А. от гр. София, в качеството й на родител и законен представител на малолетното дете З. Д. А. против Решение №25135/23.07.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №6990 /2025 г., с което е отхвърлена жалбата от Д. Г. А. от гр. София, в качеството й на родител и законен представител на малолетното дете З. Д. А., срещу Заповед №ЗД/Д-С-ЛЮ-014/20.03.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин за настаняване на детето в ППС на М. П. М.-утвърден приемен родител. Изложени са подробни доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение с произтичащите от това законови последици. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-014/20.03.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, с която на основание чл. 33 от ППЗЗДет., във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. е наредено считано от 21.03.2025 г. детето З. Д. А. да бъде настанено в ППС на М. П. М.-утвърден приемен родител, живуща на територията на ДСП-Видин. С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването срещу нея. За да се произнесе в този смисъл съдът правилно е изяснил релевантните за спора факти. Приел е, че Д. Г. А. е майка на детето З. Д. А., а Д. А. живее с Е. Б. на съпружески начала без сключен граждански брак. От съжителството им са родени 6 деца, от които детето З., а с установен чрез припознаване произход от бащата Е. Б. е само най-голямото дете- Б., род. на [дата]. По делото не е било спорно, че от 2020 г. семейството живеело в Център за временно настаняване ( ЦВН) „Св. Димитър“, находящ се в [населено място]. Административният съд е констатирал, че децата на Д. А. и Е. Б. много често били оставяни без надзор, което обстоятелство е обективирано и в приетото по делото като доказателство Писмо на ЦВН „Св. Димитър" до ДСП-Люлин, вх. № СИГ/Д-С-ЛЮ/28/21.01.2025 г. Същите констатации за липса на грижа от страна на родителите към децата са направени от служителите на ДСП [жк] след посещение на място в ЦВН. Изготвен е Доклад за оценка по сигнала с вх. № СИГ/Д-С-ЛЮ/28/21.01.2025 г., изготвен е и Социален доклад СЛ/Д-С-ЛЮ/969-001 от 20.03.2025г. Въз основа на него съдът приема за установено, че спрямо детето З. не е подхождано с необходимата грижа от страна на майката. Констатирано е, че дори да няма риск за живота и здравето на детето, то е налице риск от неглижиране в отглеждането и възпитанието му.Приложен е и План за действие от 2.03.2025 г., в който са вписани краткосрочни и дългосрочни цели. В Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете по чл. 26 от ЗЗДет. е констатирано, че е налице опасност за живота и здравето на малолетното дете З. в резултат от поведението на майката и нейния съжител Е. Б.. Въз основа на доклада, на 20.03.2025 г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл.33 от ППЗЗДет., във вр. с чл. 25, т.3, чл. 26, ал.1 и ч. 27 от ЗЗДет, детето З. е настанено в приемното семейство на М. П. М.-утвърден приемен родител, живуща на територията на ДСП- Видин. Правните изводи на съда за неоснователност на подадената първоинстанционна жалба се подкрепят и от събраните в хода на делото гласни доказателства. Същите са свидетелство за лично възприети факти и обстоятелства релевантни за правния спор и са кредитирани от съда заедно с писмените доказателства, след тяхната съвкупна преценка. С първоинстанционното съдебно решение съдът е отхвърлил оспорването срещу издадени административен акт, като е приел, след осъществената проверка по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, че същият е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от разпоредбите на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на посочената нормативна уредба сочи на извода, че социални услуги се предоставят на дете, за което в ДСП е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. В случая правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет, което правилно е посочено от органа в мотивната част, респ. съответства на фактическите основания за издаването на заповедта, а именно касае хипотезата, в която родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да отглеждат дете, във вр. чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. във вр. чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Тази мярка е в съответствие с най-добрия интерес на детето, който се обезпечава най – добре чрез способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Първоинстанционния съд безпротиворечево е установил липсата на полагани грижи от страна на майката към З., тъй като малолетното дете е било без поставени ваксини съобразно имунизационния календар, препоръките на социалните работници не са били изпълнени, ситуацията в семейството е била силно влошена най-малкото от месец февруари 2025 г., като детето е заключвано в присъствието единствено на останалите деца, най-голямото от които- Б. е на ненавършена седемгодишна възраст, оставяни са при включен електроуред с външни реотани. Съдът е анализирал поведението на майката на З. на основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и е достигнал до верен извод, че касаторката е в трайна невъзможност да се грижи за детето. Установената липса на грижи от страна на майката, е преценена от компетентните органи да бъде преодоляна с план за действие, при спазване на поставените цели. Тези цели не са били постигнати от Д. А., нито същата е изпълнявала посочените мерки за закрила на детето. Видно от данните по делото, социален работник е констатирал занижен родителски капацитет на майката, като подробно са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи този извод. Правилна е преценката на първоинстанционния административен съд относно нуждите на детето З. да расте в стабилна и постоянна връзка с майка си, но не и когато поведението на майката застрашава неговите живот и здраве. Последното обстоятелство обосновава и пропорционалността на приложената спрямо детето мярка – настаняване в приемно семейство. С оглед изложеното по-горе, неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Предвид конкретните данни по делото, настоящият съд счита, че постановеното първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване - чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет, обуславящи разпоредените правни последици от взетата спрямо детето мярка за закрила. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,