Определение № 228 от 02.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 862/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. Г., действаща чрез настойника си Н. П. Г., против определение № 87/24.02.2022 г. по т.д.№ 458/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което, по реда на чл.248 ГПК, е допълнено решение № 126/07.12.2021 г. по същото дело, досежно възмездяване на понесени от ответното дружество във въззивното производство разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, като ищцата Е. Г. е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане„ЕАД сумата от 8 012,50 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като счита, че въззивният съд е следвало да се произнесе по възраженията в становището му от 02.03.2022 г., което не е сторено и изначално намира неясен начина на формиране на дължими на ответника разноски. И в настоящата частна жалба поддържа възраженията си, че: на ответника изобщо не следва да се присъждат разноски / немотивирано /; че договореното възнаграждение е прекомерно; че предвид размера му следва да бъде заплатено по банков път; че е абсурдно договарянето на отделно възнаграждение за защита по въззивната жалба на самата страна и за защита срещу въззивната жалба на противната. Ответната страна - „ДЗИ – Общо застраховане„ЕАД - оспорва частната жалба. Твърди, че му е присъден минималния размер на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото и Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите възражения формално оспорва като неоснователни. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Предявени са четири обективно съединени иска, с цени, както следва: 1/ обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с разходи за придружител и болногледач, за 5- годишен период преди подаване на исковата молба - цена на иска 60 300 лева; 2/ обезщетение за същия вид имуществени вреди, за неограничен период след подаването на исковата молба, претендирано като помесечно дължими плащания от по 5025 лева - цена на иска, определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 7 ГПК – 180 900 лева; 3/ обезщетение за понесени разходи за лечение до подаване на исковата молба - цена на иска 1 109,33 лева и 4/ обезщетение за необходими разходи за лечение, за неограничен период след предявяване на иска, претендирано като помесечно дължими суми от по 300 лева - цена на иска, определена съгласно чл. 69 ал.1 т.7 ГПК - 10 800 лева. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по всеки от исковете се полага минимално адвокатско възнаграждение, както следва: 1 / 2 806,80 лева с ДДС / чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата /; 2/ 7 148,40 лева с ДДС / чл. 76 ал.2 т.5 от Наредбата /; 3 / 360 лева с ДДС / чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата / и 4/ 1 024, 80 лева с ДДС / чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата / или общото минимално адвокатско възнаграждение с включен ДДС, предвид регистрацията по ЗДДС на адвокатското дружество, представляващо ответника, възлиза на 11 340 лева. Представени са доказателства за договорени отделно – за защита по подадената въззивна жалба от ответника и за защита срещу подадената насрещна въззивна жалба на ищцата, адвокатски възнаграждения, в размер съответно 6 929,22 лева с ДДС и 6 437,40 лева с ДДС или общо 13 366,62 лева. Всяка от двете жалби е разгледана и предмета на двете покрива предмета на цялото исково производство. С въззивното решение предявените искове са уважени / в преждепосочената поредност / както следва: 1/ 31 263 лева; 2/ за помесечно дължими суми от 2 605,25 лева; 3/ 554,67 лева и 4/ за помесечно дължими суми от 184,89 лева. Респективно, отхвърлената част от исковете / като за 2 и 4 размерът следва да се определи отново по чл. 69 ал. 1 т. 7 ГПК /, съобразно която част ответното дружество има право на възмездяване на разноски, е в размер: 1/ 29 037 лева; 2/ 87 111 лева; 3 / 554,66 лева и 4/ 4 144 лева. Пропорционално пресметнато, с оглед отхвърлена спрямо уважена част от исковете, подлежащите на възмездяване на ответника разноски, на база дължими според Наредбата минимални адвокатски възнаграждения / посочени по размер в параграф първи от настоящото произнасяне по същество / възлизат / по поредността на исковете в същия параграф / на: 1/ 1 351, 59 лева с ДДС; 2/ 3 442,25 лева с ДДС; 3/ 180 лева с ДДС и 393,22 лева с ДДС или общо на 5 367,06 лева. Отхвърлената част от исковете е предмет на защита срещу подадената насрещна въззивна жалба на страната, за която е договорено отделно възнаграждение, в размер на 6 437,40 лева с ДДС. Спрямо минимално дължимото адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от исковете – 5 367,06 лева, ако би било договорено общо адвокатско възнаграждение за защита на ответното дружество във въззивното производство, договореното възнаграждение от 6 437,40 лева с ДДС не обуславя извод за прекомерност, като се съобрази, че се касае за множество обективно съединени искове, с фактическа и правна сложност, предвид множеството противопоставени от страните възражения и доказателствени искания. След като самият ответник е ограничил дължимото възнаграждение за защита срещу насрещната въззивна жалба на ищцата до сумата от 6 437,40 лева с ДДС и правният резултат във въззивна инстанция не е променен, с уважаване частично или изцяло на собствената му въззивна жалба, няма правно основание за присъждане на сума по-голяма от 6 437,40 лева с ДДС. Неоснователно е възражението, че страната няма право на разделно договаряне на възнаграждение за защита по собствената си, отделно от това за защита по жалбата на противната страна, още повече че няма пречка да упълномощи и различни процесуални представители за защита по всяка от тях. Представени са доказателства за договорено от „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД адвокатско възнаграждение за защита по насрещната въззивна жалба на Е. Г., както и за заплащането му по банков път / платежно нареждане от 06.10.2021 г./. Предвид гореизложеното, въззивното определение - присъдило на ответното дружество разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 8 012,50 лева / като обективно е непроследим и начина на определянето му /, за разликата над 6 437,40 лева с ДДС се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази му част. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение