Определение № 191 от 05.06.2017 г. на ВКС по д. № 2178/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Н. Н. срещу определение на ВКС, второ г.о. по ч.гр.д. №156/17 г., с което е оставена без разглеждане друга частна жалба на същия жалбоподател срещу посоченото там въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното за неуважаване на възражение за родова подсъдност на спора. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частна жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Този състав на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че определението на въззивен съд, с което се потвърждава първоинстанционното определение за неуважаване на възражение за родова подсъдност на спора, не подлежи на касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК – то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито дава разрешение по същество на други производства или прегражда тяхното развитие. В този см. е т.9в от ТР №1/13 г. ОСГТК. Поради изложеното обжалваното определение на ВКС, състав на второ г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.