Определение № 13031 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а и чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по две частни жалби - частна жалба, подадена от "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД със седалище в град София и по частна жалба на „Феромед 97“ ЕООД със седалище в град София против определение № 1094 от 17.10.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-853/884/2024 г. В частната жалба на „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка в частта ѝ по обособена позиция № 12. Направено е искане за присъждане на разноски. В частната жалба на „Феромед 97“ ЕООД също са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка в частта ѝ по обособени позиции с номера: № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11, № 12, № 14 и № 15. Ответникът – заместник-министърът на здравеопазването, в писмено възражение обстоятелствено релевира доводи за неоснователност на частните жалби. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете частни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока, визиран в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледанr поотделно и по същество всяка една от тях е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Феромед 97“ ЕООД за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания“ по 15 обособени позиции, открита с Решение № F563887 от 03.09.2024 г. на Заместник-министъра на здравеопазването (Възложител, съгласно Заповед № РД01-616/29.08.2024 г. на министъра на здравеопазването), с уникален номер в РОП 00080-2024-0027, в частта ѝ по обособени позиции № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 11, № 12, № 14 и № 15, като е оставила без разглеждане искането на „Феромед 97“ ЕООД за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на оспорената обществена поръчка в частта по обособени позиции № 10 и № 13. Със същото определение КЗК е оставила без уважение искането на „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания“ по 15 обособени позиции, открита с Решение № F563887 от 03.09.2024 г. на Заместник-министъра на здравеопазването, в частта ѝ по обособена позиция № 12 и е оставил без разглеждане искането на „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка, в частта ѝ по обособена позиция №13. Изложените от двете търговски дружества основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката, касаеща медицинска апаратура, медицинско оборудване и специализиран диагностичен софтуер за създаване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение, да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Излагат твърдения, че поставените от възложителя условия са дискриминационни и обективно препятстват състезателното начало и противоречат на основните принципи на ЗОП, разписани в чл. 2, ал. 1 от ЗОП. В двете частни жалби са релевирани доводи, че необходимостта от ефективното използване на публични средства е в изключителен обществен интерес и провеждане на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка гарантира доставката на медицинско оборудване и апаратура със значително по-добри параметри и на конкурентна цена. КЗК е приела, че и двете искания за налагане на временна мярка по чл. 203, ал. 1 от ЗОП са неоснователни, поради което го е оставила без уважение, а в частта досежно обособени позиции № 10 и № 13 ги е оставила без разглеждане поради липса на предмет на оспорване. По повод изводите на КЗК за липса на предмет на оспорване на обособена позиция № 13 от процесната обществена поръчка и доколкото е налице влязло в сила Решение № D37629986 от 02.10.2024 г. за прекратяване на обособена позиция № 13 „Компютърен томограф за нуждите на КОЦ Бургас“, издадено на основание чл. 7, ал. 1, чл. 22, ал. 1, т. 8 и чл. 108, т. 4 от ЗОП, то съдът намира, че решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка в частта по обособена позиция № 13, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата, поради и което се явява процесуално недопустимо искането на Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД и „Феромед 97“ ЕООД за налагане на временната мярка. Правилни и обосновани са изводите на КЗК за недопустимост на акцесорното искане на „Феромед 97“ ЕООД за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка в частта ѝ по обособена позиция № 10, доколкото дружеството не релевира оплаквания срещу оспорения акт на възложителя по тази обособена позиция в подадената пред КЗК жалба. За да достигне до извод за неоснователност на исканията за налагане на временна мярка по чл. 203, ал. 1 от ЗОП, КЗК е приела, че двете дружества не са изложили конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите им ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателите за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването ѝ, е недопустима. Освен това е приела, че този аргумент е общ и съответно приложим към изключително широк кръг обществени поръчки, поради което не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка - доставка на медицинска апаратура и медицинско оборудване. Според Комисията налагането на временната мярка ще доведе до нарушаване на основното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, регламентирано в чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателите. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателите няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Съдът намира, че атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл. 203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с подадените две жалби срещу решението за откриване на процедурата (стр. 6-7 от жалбата до КЗК, подадена от „Феромед 97“ ЕООД и стр. 12-13 от подадената от „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД до КЗК жалба) е обосновано от жалбоподателите с обстоятелството, че поставените технически изисквания към апаратурата изключително ограничават конкуренцията и продължаването на процедурата би могло да необратими вреди и би могло да е опасно за здравето на лица с онкологични заболявания. Противно на изложеното в двете частни жалби, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършения от Комисията анализ на твърденията на жалбоподателите. Освен това при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателите обстоятелства не водят до извод за увреждане на техните интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. В конкретната хипотеза предметът на обжалваната поръчка е за доставка на медицинско оборудване и медицинска апаратура по 15 обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на УСБАЛ по онкология Проф. И. Ч.; Обособена позиция № 2: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД; Обособена позиция № 3: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД; Обособена позиция № 4: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД; Обособена позиция № 5: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД; Обособена позиция № 6: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на КОЦ Враца; Обособена позиция № 7: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на КОЦ Русе; Обособена позиция № 8: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на СБАЛОЗ „Д-р М. А. Марков – Варна“ ЕООД; Обособена позиция № 9: Линеен ускорител с необходимото окомплектоване за нуждите на КОЦ Стара Загора; Обособена позиция № 10: система за хеликално лъчелечение за нуждите на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД; Обособена позиция № 11: Циклотронен комплекс с радиохимична лаборатория за нуждите на УСБАЛ по онкология Проф. И. Ч., УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД; Обособена позиция № 12: Апаратура за получаване на 3D хибридни нукеларномедицински образи за нуждите на КОЦ Велико Търново; Обособена позиция № 13: Компютърен томограф за нуждите на КОЦ Бургас; Обособена позиция № 14: Автоматичен радиоизотопен гама-брояч за нуждите на СБАЛХЗ ЕАД и Обособена позиция № 15: Дигитална мамографска система за нуждите на СБАЛО „Хасково“ ЕООД. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на посочените медицинско оборудване и апаратура. От определящо значение в случая е и необходимостта от своевременното провеждане на процедурата и повишаване качеството на предоставяните здравни услуги чрез прилагането на модерни постижения в сферата на онкологията, което ще е в изключителен интерес на всички пациенти с онкологични заболявания на територията на страната. Изложените в двете частни жалби оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл. 204, ал. 3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателите, доколкото чл. 112, ал. 8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с двете частни жалби пороци, което налага отхвърлянето им. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,