Определение № 410 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2296/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 245/22.07.2019 г. по в. т. д. № 297/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 151/20.04.2019 г., постановено по т. д. № 91/2018 г. на Окръжен съд Смолян, за осъждане на касатора да заплати на „МБАЛ Девин” ЕАД сума в размер 26 968 лв., представляваща стойността на извършени през месец август и месец октомври 2015 г. медицински услуги, както и сума в размер 8 042, 27 лв. - обезщетение за забавено плащане на главниците. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че Апелативен съд Пловдив се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие с акт на Конституционния съд /решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г./ и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът по касация „МБАЛ Девин” ЕАД не ангажира отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210240/12.03.2015 г. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишени стойности по посочения договор за месеците август и октомври 2015 г. от страна на „МБАЛ Девин” ЕАД по включени в основния пакет от здравни дейности клинични пътеки. Въззивният съд е приел, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ като възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Договорено въведените ограничения са в съгласие със законодателните такива, които от своя страна са в съответствие с Конституцията на РБългария, което изрично е признато с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд. В решението съдът е посочил още, че уредените законодателно правила за бюджетна дисциплина не могат да лишат гражданите от правото им по чл. 52 от Конституцията на РБългария на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване. Ето защо, при надвишаване на договорените лимити за Касата възниква задължението да използва бюджетния си резерв. Извод, обоснован с разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. В мотивите решаващият съд е съобразил и, че действащата към процесния период Методика за остойностяване и заплащане на медицинска помощ не предвижда отхвърляне на дейността поради превишаване на лимитите, а изисква формиране на листа от чакащи, освен на случаите, изискващи спешна диагностика и лечение. В процесната хипотеза е установил, че лечебното заведение не се е съобразило с тази възможност, но неспазването й не може да игнорира факта на извършването на медицинска дейност и съответното възникване на задължението за нейното заплащане от страна на НЗОК, с оглед текста на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. Възражението за погасителна давност, направено от НЗОК, е счетено от съда за неоснователно, тъй като заплащането на надлимитна дейност няма характер на периодично такова и по отношение на заявените вземания не следва да се прилага кратката тригодишна давност. Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя. От касатора не са формулирани конкретни въпроси, които да обосноват достъп до касационен контрол съобразно общото изискване на чл. 280, ал. 1, ГПК.Това е достатъчно основание касационната жалба да не бъде селектирана и допусната до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Извлеченото от съдържанието на касационната жалба се отнася до отговор на въпроса дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори с оглед разпоредбите на Конституцията на РБългария, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /в случая 2015 г./ и Закона за здравното осигуряване и като краен резултат е израз на несъгласие с мотивите на обжалваното решение по същество. Касационният жалбоподател всъщност оспорва законосъобразността на решаващите изводи, изложени от апелативния съд, а правилността на съдебното решение не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, съгласно разясненията по т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е изведен значим материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е формирал решаващата воля на съда, поради което безпредметно се явява обсъждането на въведените допълнителни селективни критерии – противоречие с решение на Конституционния съд и необходимост от развитие на правото. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС