Решение № 4566 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. К. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., срещу Решение № 15031 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 477 по описа на Административния съд София-град за 2025 г., с което в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. К. А. против Решение № 12669 от 04.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател възразява, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Председателят на ДАБ, с адрес в София, бул. •••, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител – ст. юрк. М. Кръстева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери решението, предмет на инстанционен контрол на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното: Производството по адм. дело № 477/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на М. (собствено име) К. (бащино име) А. (фамилно име) против Решение № 12669/04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ (л. 11-22 от първоинстанционното дело), с което на чуждия гражданин, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България през август 2024 г. (л. 49 от първоинстанционното дело), чужденецът с молба до ДАБ от 02.09.2024 г. (л. 63) поискал предоставяне на закрила в Република България. Въз основа на данните в административната преписка (Регистрационен лист (л. 61 и л. 62), както и проведено със сирийския гражданин в хода на административното производство интервю, съдът установил, че чужденецът е от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Област Халеб, има етническа принадлежност – [заличен текст], с основно образование, женен, по професия – строител, изповядва [заличен текст], направление [заличен текст]. От 2012 г. до 2015 г. работил в Либия, 2015 г. се върнал в Сирия и живял в Джараблус, Област Халеб. През 2024 г. се преместил в гр. Азаз, Област Халеб, където имало възможност да работи и където понастоящем са съпругата и децата му. Напуснал страната си в началото на месец август 2024 г. и влязъл нелегално в Турция, където останал 17 дни, след което преминал нелегално в Република България. Отбил е задължителната към конкретния момент, наборна военна служба. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната специализирана дирекция в ДАНС, с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила, след отправена от интервюиращия орган покана, е проведено интервю, за което е изготвен протокол. На 04.12.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 12669, връчено на чуждия гражданин в присъствието на преводач на 31.12.2024 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Споделил е оценката на положението в държавата по произход на чужденеца, дадена от административния орган въз основа на Справка за състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус (вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. по описа на ДАБ) и Справка за актуалната икономическа и политическа обстановка в Сирия към 23.08.2024 г. (вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г.), изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – л. 24-36 от първоинстанционното дело. Съобразил е актуалните данни за Сирия, обективирани в представената от ответния административен орган в първоинстанционното производство Справка, вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. – л. 75-77. Приел е, че личната бежанска история на касационния жалбоподател не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по отношение на него не е налице и реална опасност от визираните в чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 3 ЗУБ тежки посегателства. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Административният съд София-град е извършил правилна преценка на установените по делото и относими към спора факти и обстоятелства. Материалният и процесуалният закон са приложени правилно, а съдът е формирал обосновани изводи за законосъобразност на оспореното Решение № 12669/04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ. Правилно е прието от административния съд, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя. Няма данни за проявен спрямо чужденеца, акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия, от партии или организации, контролиращи значителна част от територията на държавата му по произход или от недържавни субекти. От събраната по делото информация, в това число и от обстоятелствата, съобщени от чужденеца по време на проведеното с него интервю, не може да се направи извод, че спрямо него, в родината му е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, че той е преследван или е изтърпял непропорционални или дискриминационни наказания, че е търсил в държавата си, но му е отказана съдебна защита или че спрямо него са прилагани правни, административни, полицейски или съдебни мерки с дискриминационен характер. Лицето не съобщава да е заплашвано или да е имало проблеми с официалните власти в държавата му по произход, заради изповядваната от него религия или етническата му принадлежност. Посочва, че не е арестуван или осъждан. Твърди, че не е членувал в политически партии или организации, както и във въоръжени групировки. На въпроса защо е напуснал Сирия, отговаря „заради лошите условия на живот, там няма сигурност, не мога да се грижа за семейството си. Парите не стигат за децата и баща ми и майка ми. Цените са много скъпи, а заплатите ниски...“ (л. 3 от Протокол от проведено интервю, рег. № УП7045/26.09.2024 г.). Добавя, че съпругата му е бремена и иска да се събере с нея. Като втора причина за напускането на Сирия, сочи съществуващия към датата на напускането на родината му вътрешен въоръжен конфликт – „Има много хора, които носят оръжие, страхувам се за живота на децата ми.“ Така изявеното от търсещия убежище желание да осигури на себе си и семейството си по-добър живот, напускайки родината си, настоящият състав на касационната инстанция квалифицира като мотиви от личен и икономически характер, които обаче не представляват основания за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че обстоятелствата от бежанската история на жалбоподателя не разкриват съществуването в Сирия на реална опасност за него от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ) или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). За чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като, видно от справките на административния орган, изготвени в хода на административното производство, продължаващият в Сирия към датата на постановяване на оспореното Решение 12669/04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ вътрешен въоръжен конфликт не се характеризира с повсеместно безогледно насилие. Правилно съдът от първата инстанция е съобразил тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО), дадено в постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) решение от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie). Съгласно това решение „съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.“. В случая, тези критерии не са изпълнени, тъй като информационните източници не сочат наличието на сирийска земя на вътрешен въоръжен конфликт, достигнал такива високи нива на повсеместно безогледно насилие, че самото връщане на чужденеца на територията в качеството му на цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. Действително, съгласно Справка за състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус (вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. по описа на ДАБ), провиниция Халеб, където кандидатът за статут е живеел преди да напусне Сирия, регистрира за периода 01.08.2023 – 30.11.2023 г. най-голям брой инциденти по сигурността от всички провинции в Сирия, но, съгласно същата справка, към датата на напускане на държавата му по произход, в Сирия е съществувала възможност за вътрешно разселване в по-слабо засегнати от вътрешния конфликт райони, като: 1. Провинция Дамаск, която по данни на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), е провинцията с най-нисък брой цивилни жертви от всички провинции в Сирия и в която Сирийската мрежа за човешки права (Syrian Network for Human Rights (SNHR)) документира 4 (четири) смъртни случая на цивилни лица за периода август-ноември 2023 г. Към май 2022 г. в Дамаск са пребивавали 600 097 вътрешно разселени лица, като, съгласно критериите, посочени в Насоките за Сирия на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището от април 2024 г., за Област Дамаск, като цяло, не съществува реален риск цивилно лице да бъде засегнато от безогледно насилие по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО; 2. Провинция Латакия, на чиято територия, по данни на Службата на Организацията на обединените нации (ООН) за координация на хуманитарните въпроси, към май 2022 г., са пребивавали 447 947 вътрешно разселени лица; 3. Провинция Тартус, в която, съгласно критериите, посочени в Насоките за Сирия на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището от април 2024 г., като цяло, не съществува реален риск цивилно лице да бъде засегнато от безогледно насилие. Административният съд е съобразил актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, отразени в Справка, вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. (л. 75-77 от първоинстанционното дело), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Видно от същата, през ноември 2024 г. ислямската групировка „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на Президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Ситуацията по сигурността е значително подобрена, като ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президенство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на преход към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на сирийската държава и на нейните институции. На 13.03.2025 г. временният сирийски президент Ахмед ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията урежда разделението на властите и независимостта на съдебната власт, и гарантира свободата на изразяване и свободата на медиите, както и правата на жените. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. По данни на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 06.03.2025 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. От 27.11.2024 г. до края на февруари 2025 г., отново по данни на ВКБООН, както и на Службата за координация на хуманитарните операции (Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)), 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На същите ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи, вкл. специални транспортни услуги. Данните за положителната промяна в начина на управление на Сирия, в сирийското общество и в обстановката по сигурността там не се опровергават и от Справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия към 23.01.2026 г. и 12.03.2026 г., вх. № МД-02-22/23.01.2026 г. и вх. № МД-02-99/12.03.2026 г., представени от ответния административния орган в хода на касационното производство – от л. 44 до л. 49 от касационното дело. Съгласно същите, за първи път от 14 години насам, Сирия отново изнася легално суров петрол, като на 01.09.2025 г. около 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус. На 25.08.2025 г. Министерството на финансите на Съединените американски щати (САЩ) официално е премахнало Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. На 05.09.2025 г., в присъствието на президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В бюлетин на ВКБООН от 12.12.2025 г. е посочено, че, считано от 08.12.2024 г. насам, общият брой на завърналите се в Сирия лица е 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселени лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига към декември 2025 г. 1 955 090 души. Към 12.03.2026 г. Халеб е втората основна провинция за завръщане. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. На завърналите се сирийски бежанци се предоставя от ВКБООН парична помощ за връщане и реинтеграция – по 600, 00 щатски долара на семейство. В провинциите се предприема възстановяване на повредени по време на вътрешния въоръжен конфликт къщи с цел осигуряване на завърналите се лица и на приемащите общности безопасно и достойно жилище. В изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд обявява интензивния си ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. При тази фактическа установеност, обоснован е изводът, че на територията на Сирия, както към датата на постановяване на оспорения акт, така и към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие, поради което не са налице реални и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в страната му по произход, неговата сигурност, в качеството му на цивилно лице, би била застрашена и той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обоснован и верен е решаващият извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение № 12669 от 04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ. Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия