Решение № 259 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2010 г.

Решение № 259 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 17.12.2009 г. по въззивно гр. д. № 618/2009 г. на Ловешкия окръжен съд, г. о., в частта, с което е отменено решение на Районен съд Троян от 23.10.2009 г. по гр. д. № 720/2003 г. в частта, с която са отхвърлени искове на Д. Н. Ж. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, последният за периода от 25.06.2009 г. до 24.09.2009 г. за сумата 2,526.08 лева и вместо това исковете са уважени в тази част. Решението не е обжалвано от Д. Н. Ж. и е влязло в сила в частта, с която първоинстанционното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е обезсилено и производството по него е прекратено в една част - за период след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 151/02.10.2010 г. по материално-правния въпрос: кои са допустимите доказателствени средства за установяване на възложени на работника трудови задължения и по-конкретно необходимо ли е да се доказва по какъв начин е доведена заповед до знанието на адресат, след като работодателят има регистър за заповеди с графа "запознат" и в него е положен подпис на адресата (ищцата) срещу заповедта. Прието е, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения - не са допуснати доказателства, които са допустими, относими и необходими, част от които са поискани от първоинстанционния съд още с отговора на исковата молба и с които жалбоподателят не е могъл да се снабди преди отговора на въззивната жалба - преди титулярите на банковите сметки да са дали съгласие за разкриване на банкова тайна след първоинстанционното производство; неправилно въззивният съд е приел, че посочените счетоводни и други банкови документи са без значение за спора, напротив - с тези документи се установяват причинените на 16 лица банкови клиенти вреди, за които ищцата е наказана; въззивният съд не е обсъдил релевантни за спора факти, а други доказателства и факти е извратил, при което е достигна до необосновани фактически и правни изводи - така необоснован е изводът, че на ищцата като главен счетоводител, на която е възложено извън конкретно описаните да изпълнява и други дейности и задачи, не е било възложено по съответния ред да изпълнява функцията "ръководител на банков салон" за процесния период от време, част от този извод е необоснованият извод, че ищцата не е запозната със заповедта, с която функцията "ръководител на банков салон" и е възложена, при положение, че тя е водела регистъра за заповеди на работодателя и се е подписала в графа "запознат" и е дала писмени обяснения във връзка с част от функцията. Изложени са подробни съображения, както за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, така и за необоснованост и за нарушения на материалния закон. Ответникът в това производство Д. Ж. оспорва основателността на жалбата с доводи, че въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, че не е заемала по трудов договор длъжността "ръководител на банков салон", че смисълът на "репрезентативните проверки", за които е наказана е "представителни" - т. е. не на всеки документ, а на извадки от документи, че за част от периода не е работила като главен счетоводител и въобще, че нарушенията, за които е уволнена, не са доказани. Претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Трудовите функции следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на служителя/работника длъжностна характеристика, в която трудовите функции да са отразени. Но когато служителят/ работникът започне работа и започне да осъществява определени трудови функции, свързани с естеството на длъжността и работодателят приема изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя/работника и приети от него. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде доказвано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. Тона се отнася и до оспорвания по делото факт на запознаване на ищцата със съдържанието на писмена заповед на работодателя. И конкретно: в случаите, в които работодателят има регистър за заповеди, който съдържа графа "запознат" и в него е положен подпис на адресата срещу заповедта, следва да се приеме, че изявлението означава, че адресатът се е запознал със съдържанието на заповедта. По обжалваното решение: Предявените искове са за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "главен счетоводител" на банков клон на Ц. АД в [населено място] и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа. Ищцата е уволнена със заповед от 23.06.2009 г. (л. 3 до л. 14 по делото) за системни дисциплинарни нарушения, които е извършила като "главен счетоводител" и "ръководител на банков салон", изразяващи се в лоша организация и неосъществен контрол 1) при откриване на банкови сметки на клиенти на Ц. АД са допуснати нарушения на Наредба № 3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи ...; 2) при извършване на безналични преводи и оформяне на платежни документи са допуснати нарушения на Наредба № 3 на БНБ; 3) на касовата дейност в клон Т. и при съставянето и осчетоводяването на касовите документи, участие в присвояване на суми от клиентски сметки и липса на действия за възстановяване на сумите. Нарушенията са индивидуализирани и квалифицирани (заповедта е на 12 страници), посочено е, че са установени при посочена проверка на вътрешен одит на банката. За да постанови обжалваното решение, с което е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, въззивният съд е приел, че не е установено извършването на дисциплинарни нарушения от страна на ищцата, обосноваващи дисциплинарно уволнение, като за основната част от твърдените нарушения е приел, че не са представлявали нарушения на трудови задължения на ищцата, доколкото тя е била на длъжност "главен счетоводител", а не "ръководител на банковия салон" и не са събрани доказателства, че са и връчени заповеди, с които са и възлагани трудови задължения, за които се твърди, че е нарушила (подпис на ищцата в регистър за заповеди на банката, в който били отразени накратко, не бил такова доказателство, защото не бил отразен способът за запознаване), за друга част от нарушенията съдът е приел, че не са индивидуализирани, други са погасени по давност. Уважаването на първия иск е обусловило уважаването на другите два за съответния период. По оплакванията за неправилност на решението по чл. 281 ГПК: Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение в определението си по чл. 267 ГПК (л. 120), като е оставил без уважение доказателствени искания на Ц. АД, като доказателствата са посочени своевременно, но не са могли да бъдат представени преди това по делото, с неправилен извод, че представените счетоводни и банкови документи, свързани със сметки на клиенти, са неотносими - отнасят се до отношенията на банката с трети лица и че други документи не са конкретно посочени, доколкото от обратният извод следва от съпоставка с подробно мотивираната заповед за дисциплинарно наказание, в която са индивидуализирани именно нарушения на ищцата по отношение на воденето на банкови сметки с посочени номера на посочени лица и като са уточнени отделни операции и във второто искане е посочен номер на полицейската преписка. Основателен е доводът, че въззивният съд е формирал необоснован извод, че ищцата не е запозната със заповедта от 22.10.2007 г. (л. 47 и л. 534) на клон Т. на Ц. АД, с която тя като "главен счетоводител" на клона е определена за служител, който да изпълнява функциите на "ръководител на банковия салон" (нататък и само РБС). Въззивният съд е приел, че това е така, защото подпис на ищцата в регистър за заповеди на банката, в който били отразени накратко, не бил такова доказателство, защото не бил отразен способът за запознаване. Изводът на въззивния съд е необоснован, защото от представения регистърът на заповеди е видно (л. 405 от втория том на делото на Т.), че в него четливо е записано за какво се отнася заповедта и че ищцата се е подписала, че е запозната, самата заповед е със съвсем кратко съдържание, което се изчерпва с посоченото по-горе (възлагането на посочени функции) и че служителят трябва да се съобразява с изискванията към функциите на РБС. От показанията на свидетеля А. А., директор на клона на Ц. АД в Т. пред първоинстанционния съд (л. 585, стр. 2, ред 5 отдолу нагоре) е видно, че лично ищцата е водела регистъра за заповеди. Показанията на този свидетел не са оспорени. Освен това следва да се кредитира изявлението на един главен счетоводител, че е запознат със заповед на работодателя си, предвид изискванията, които длъжността му поставят пред него (да може да прави много по-сложни преценки от това дали е запознат със заповед). Основателно е и твърдението, че писмените си обяснения ищцата не е отрекла възлагането и изпълнението на функциите на РБС, както и установяването на нарушенията, за които и е наложено дисциплинарното наказание. Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на тези доказателства и при отговора на допуснатия въпрос следва извод, че ищцата е била запозната със заповедта, с която и е възложено да изпълнява функциите на РБС. От разпита на свидетелите А. и Ч. (л. 585) се установява, че ищцата е изпълнявала възложените и функции и че в банковия салон всъщност са работили общо двама - трима служители (двама служители и касиер), които са контактували с клиентите на банката и по отношение на които ищцата е упражнявала тази функция. Извършването на нарушенията, за които е наказана ищцата, е установено при проверката на вътрешния одит, видно от писмените обяснения на ищцата, тя не е оспорила констатираните нарушения. Установените допуснати нарушения на счетоводната отчетност и в работата на служителите в банковия салон, уточнени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са на действия, върху които ищцата е била задължена да упражнява контрол. Нарушенията са множество, което им придава качеството системност. Дори и да се приеме, че всички нарушения не биха могли да бъдат установени при "репрезентативните проверки", т. е. при проверки на отделни документи, които обаче според представената от работодателя заповед (л. 45) е трябвало да бъдат най-малко ежемесечни, от техния голям брой и от техния вид следва извод, че ищцата не е изпълнявала точно задълженията си за осъществяване на организация и контрол на счетоводната отчетност на клона на банката. Следва да се има предвид и че от разпита на свидетеля Ч. се установява, че тя си спомня само за една "репрезентативна проверка" - през месец септември или октомври 2007 г. и че преди това не е правена друга такава. Свидетелят И. Д. (л. 603), която е работила в банковия салон, която отговаря уклончиво за функциите и задълженията на ищцата и правомощията и спрямо работата на свидетеля, въпреки, че е работила ежедневно с нея, също твърди само за една подобна проверка - през месец август 2008 г. Ищцата обаче е наказана за това От съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели - служителите в банковия салон през периода, през който са установени нарушенията, се оформя извод, че организацията на работата на служителите в банковия салон не е била добра и върху нея не е упражняван последователен контрол, а едва при проверката на вътрешния одит са установени нарушения на служителите Ж., Ч. и Р.), за което е взето решение са им бъдат наложени дисциплинарни наказания. Настоящият състав намира, че случаите на: обработване на платежни документи без подпис на наредителя или с видимо различен подпис от тези в спесимените (индивидуализирани са десетки), както и само с един вместо с два изискуеми подписа, неправомерно изтеглени парични средства от сметки на различни вложители чрез банкови документи, съставени в нарушение на нормативни и вътрешни актове, което е установено по оплаквания на вложители и при вътрешна проверка, представляват тежки нарушения на правилата за работа с клиенти и на банковата счетоводна отчетност. Случаите са установени и индивидуализирани. Обстоятелството, че след установяването им с одита банката е предприела мерки за отстраняването им и е възстановила средствата по сметките не намалява тежестта на нарушенията. Ищцата се позовава на това, че част от нарушенията, за които е наказана, (вкл. присвоявания на парични средства от банкови сметки на клиенти) са извършени преди едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Но настоящата инстанция намира, че десетки от индивидуализираните нарушения са извършени преди да изтекат сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, както и намира за основателен доводът на банката, че ищцата не е наказана за личното си участие в присвояването на тези средства от девет посочени банкови сметки (като е подправила подписите на титулярите и е вписала несъществуващи номера на лични карти), а за това, че е бездействала и не е упражнила контрол за правилното оформяне на първичните счетоводни документи, допуснала е извършването на посочените нарушения и до момента на вътрешната проверка не е предприела действия за възстановяването на сумите в полза на титулярите на сметките (изрично на стр. 9 от заповедта) по отношение на тези нарушения в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и те са били разкрити по сигнали и чрез проверки на самите клиенти и на вътрешния одит. Основателен е доводът на жалбоподателя, че процесуалните нарушения и необосноваността са довели до неправилно приложение на материалния закон - на крайния извод за незаконосъобразност на уволнението. Следва крайния извод, че са установени множество тежки нарушения на трудови задължения на ищцата, извършени в сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, за които са и поискани писмени обяснения, които тя е дала, за които и е наложено дисциплинарно наказание с мотивирана писмена заповед от работодателя. От това следва извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което обуславя неоснователността и на другите два иска - по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от спора няма право на разноски. На ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 140.52 лева, както и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът