Определение № 2729 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 354/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 4837/19.03.2024 г., подадена от адвокат А. П. – пълномощник на Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 1157/13.03.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Ж. В., чрез процесуалния представител адвокат Б. Б., с който оспорва молбата като недопустима, евентуално и като неоснователна. Прави възражение за прекомерност. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 1157/13.03.2024 г. от ч. гр. д. № 354/2024 г. на ВКС, II г.о., е оставено в сила протоколно определение № 206/06.12.2023 г. по в.гр. д. № 421/2023 г. на Апелативен съд – Варна за прекратяване на производството поради оттегляне на въззивната жалба. Липсва произнасяне по своевременно направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане в полза на адвокат П. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Молителят твърди, че с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА дв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА дв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА дв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА дв., като осъди другата страна да го заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция. В частното производство Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б. са представлявани от пълномощника им адвокат А. П.. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В случая такъв е представен своевременно с отговора на частната жалба. С оглед изхода на делото, И. Ж. В. дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, изразяващо се в защита срещу подадената от него частна жалба. При съобразяване на обжалваемия интерес, вида на спора, повдигнат пред ВКС, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, може да се намали размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който е 5525 лева, изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Съобразено с посочените критерии, адвокатското възнаграждение следва да се определи на общо 1500 лева. Предвид изложеното, подадената от адвокат А. П. молба с вх. № 4837/19.03.2024 г. за допълване на определение № 1157/13.03.2024 г. по ч. гр. д. № 354/2024 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.