Решение № 5119 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 337/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. С. против Решение №4812/24.10.2025 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №157/2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Пазарджик, срещу Решение № 1012-12-273#1 от 24.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева – главница и 2 078,17 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането и е осъдил Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението на административния съд, относими към касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество, като се отмени оспорения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението за правилно и моли същото да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение №4812/24.10.2025 г., постановено по адм. дело №157/2024 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Пазарджик, срещу Решение № 1012-12-273#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева – главница и 2 078,17 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. По делото е установено, че Д. А. С. е подал заявление с вх. № Ф-01-741 от 11.09.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“ - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 09.09.2020 г. Данните за наличните осигурителни периоди на лицето са посочени в заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава - членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. и копие от фишове за заплати – 4 броя, но не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Във връзка с подаденото заявление за отпускане на ПОБ на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), със структурирани електронни документи (СЕД) U53649 от 06.10.2020 год. и U003 от 13.10.2020 год. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите от Ирландия за времето от 21.04.2015 год. до 09.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 05.10.2016 год., от 11.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 14.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 03.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. На 14.10.2020 год. в ТП на НОИ - Пазарджик за Д. С. са получени СЕД U002 № 59001 и U004 № 59009 с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 21.04.2015 год. до 19.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 16.10.2016 год., от 01.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“ и размера на брутния доход за периодите от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год. в размер на 16 827,00 евро, от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. в размер на 18 265,00 евро и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. в размер на 21 750,00 евро. С Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КCO, на Д. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. (четири месеца) в размер на 9,00 лв. дневно. На основание 54ж, ал. 1 от КCO и във връзка с параграф 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 год. с Разпореждане № 122-00-2003-4 от 12.01.2021 год. е изменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. в размер на 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 10.09.2020 год. – 9,00 лева дневно. На 18.12.2020 год. в ТП на НОИ - Пазарджик С. е представил преносим документ U1, издаден на 01.12.2020 год. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 21.04.2015 год. до 19.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 16.10.2016 год., от 01.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“ и доход за периодите от 14.02.2018 год. до 18.09.2018 год. в размер на 2 279,00 евро, от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. в размер на 2 729,00 евро и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. в размер на 2 856,00 евро. Със СЕД Н002 № 108321 от компетентната институция на Ирландия е потвърдено, че причината за прекратяване в този случай е „изтичане на срока на договора“. С Разпореждане № 122-00-2003-5 от 19.01.2021 год. са изменени периодът и размерът на отпуснатото парично обезщетение, като е определен нов размер - 74,29 лева дневно за периода от 10.09.2020 год. до 09.03.2021 год. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 21.06.2023 год. С. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 10.09.2020 год. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване заетостта от дружеството „Keeling’s Retail“. С писмо от 16.08.2023 год., работодателят е посочил, че Д. С. е бил нает като общ работник на срочен договор в периода между 31.01.2020 год. и 09.09.2020 год., подал е молба и е напуснал преди края на договора си. Със СЕД U001 № 727455 от 31.08.2023 год. и Н001 № 727895 от 05.09.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост за времето от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. В ТП на НОИ - Пазарджик за С. е получен СЕД U002 № 738201 от 12.09.2023 год. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год., и причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. Предвид получените нови удостоверителни документи Ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Д. С.. За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева главница и 2 078,17 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е било обжалвано пред по-горестоящия административен орган – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, който със свое решение, предмет на оспорване пред съда, е потвърдил разпореждането на долустоящия административен орган. Към настоящото производство е приобщено адм. дело № 121 от 2024 год., по което е постановено Решение № 2565 от 01.07.2024 год. Административен съд-Пазарджик. С посочения съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], област Пазарджик, срещу Решение 1012-12-272#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, Разпореждане № 122-00-2003-14 от 02.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. в размер на 9,00 лева дневно и Разпореждане № 122-00-2003-15 от 02.10.2023 год., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. – 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 09.01.2021 год. – 12,00 лева дневно. За установяване на релевантните за спора факти съдът е допуснал гласни доказателства и е изслушал поисканите свидетели от жалбоподателя. Показанията им са ценени и обсъдени в съвкупност с всички доказателства по делото. Както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно и не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че не е действал добросъвестно. Напротив, декларирал е, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е поради "изтичането на договора", като е знаел, че този срок не е бил изтекъл към момента на напускането му. В установената съдебна практика на Върховния административен съд се приема, че в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в нея е установено тълкуването на това понятие, като се констатира, че то касае получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е декларирало коректно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, което обстоятелство му е било известно, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Видно от разпоредбата на чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая с Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева главница и 2 078,17 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 74,29 лева дневно по получен, за С., преносим документ U1, издаден на 01.12.2020 год. от компетентната институция на Ирландия, в който е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“ и че това е станало въз основа на декларирани от него обстоятелства. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов СЕД U002 № 738201 от 12.09.2023 год., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“. Въз основа на доказателствата по делото следва извод, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя „Keeling’s Retail“е сключено като срочно. Декларираната причина за прекратяване на трудовата му дейност очевидно не отговаря на фактите по спора, тъй като срокът безспорно не изтича на 10.09.2020 г. По делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keeling’s Retail“., или по други, независещи от жалбоподателя причини. Както вече се посочи, спорът относно издадения акт, с който е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, Разпореждане № 122-00-2003-14 от 02.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. в размер на 9,00 лв. дневно и Разпореждане № 122-00-2003-15 от 02.10.2023 год., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. – 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 09.01.2021 год. – 12,00 лева дневно, е разрешен с влязло в сила на Решение № 2565 от 01.07.2024 год. на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна. Предвиденото в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите - членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 102,26 евро за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение