Определение № 4349 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2022 г.

Образувано по частна жалба от С. П. К., подадена чрез пълномощник адв.С. Ч., против определение № 166/15.07.2022 г. по ч.гр. д. № 2532/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. П. К. срещу определение № 210 от 31.03.2022г. по ч.гр.д. № 106/2022г. на Ловешки окръжен съд. С частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение на друг състав на ВКС, тъй като жалбоподателят счита, че определението по чл.402 ГПК е преграждащо за нейния интерес по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и ако обезпечителната мярка се вдигне, тя ще няма да може да възстанови правата си. Моли обжалваното определение да бъде отменено и частната й жалба да се разгледа. Ответната страна по частната жалба - Обединена българска банка АД с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. К. Я., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е допустима. С обжалваното определение състав на ІІ г.о. на ВКС е приел, че частната касационна жалба срещу определение № 210 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 106/2022г. на Ловешки окръжен съд, е процесуално недопустима, защото е насочена срещу определение на въззивен съд, което е окончателно. ВКС е посочил, че обезпечителното производство е двуинстанционно, и определението на въззивния съд по чл.402 ГПК, с което съдът се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по молба за отмяна на обезпечение, е окончателен съдебен акт, защото това определение не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК; то не попада и в категорията на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството. За този извод съставът на ВКС се е позовал на задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на Върховния касационен съд в посочения смисъл, обективирана l конкретно посочени определения. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че определението е правилно. Според чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК, определението на съда по отмяната на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба. Произнасянето на въззивния съд по такава частна жалба, обаче, е окончателно, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, което тълкуване е задължително за съдилищата. С последващо изменение в чл.396, ал. 2 изр. 3 ГПК (ДВ, бр.100/2010 г.) законодателят уреди изключение от тази хипотеза, но то касае само определението, с което въззивният съд отменя отказ на първата инстанция и сам допуска обезпечението. Настоящият случай не попада в това изключение, макар въззивното определение да не е постановено в производство по допускане на обезпечение, а в производство по молба за отмяна на обезпечение - чл. 402 ГПК. Аналогично на многобройната и непротиворечива съдебна практика за касационна необжалваемост на определенията на въззивна инстанция по частни жалби, основани на чл. 321, ал. 2, предл. второ от ГПК (отм.) и предвид идентичността й по съдържание с нормата на чл. 402, ал. 2, предл. второ от ГПК, вкл. съгласно ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.дело № 1/2001 на ОСГК на ВКС, определенията за отмяна на допуснато обезпечение и при действащия ГПК, в сила от 1.03.2008 г., имат несамостоятелен, привременен характер, който е аналогичен на определенията по чл. 396 ГПК. Ето защо редът за обжалване на първоинстанционното определение по чл.402 ГПК, с което е отменено обезпечението, е изчерпан с постановяване на въззивното определение, което е окончателно, и подадената касационна частна жалба срещу последното е недопустима. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване, и настоящия състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,