Определение № 4734 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. Г., срещу разпореждане № 22088 от 16.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2066/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба с вх. № 79998 от 15.07.2024 г., подадена от жалбоподателката, срещу определение № 6004 от 19.04.2024 г., постановено по същото въззивно частно гражданско дело. С частната жалба се релевират оплаквания за нищожност и „невалидност“ на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че страната не е уведомена от съда за назначения ѝ адвокат. Сочи се, че от обжалваното разпореждане не става ясно дали причина за изтичане на срока за обжалване е лично жалбоподателката или назначеният ѝ от съда процесуален представител. Искането е за „насрочване на делото в разумен срок“, както и за „уведомяване по хода на делото лично“. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по в. ч. гр. д. № 2066/2024 г. по описа на Софийски градски съд е било образувано по частна жалба, подадена от адв. И. П., в качеството му на процесуален представител на Н. И. Г., срещу определение от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 32150/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. С определение № 6004 от 19.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2066/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е потвърдено обжалваното определение от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 32150/2021 г. по описа на Софийски районен съд. Срещу така постановеното определение е постъпила частна касационна жалба, наименована „частна жалба“, с вх. № 79998 от 15.07.2024 г., подадена от Н. И. Г.. С обжалваното в настоящото производство разпореждане, въззивният съд е върнал подадената частна жалба, като е изложил съображения, че препис от определението е редовно връчен на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. И. П., на 24.04.2024 г. /чрез колега от кантората/. Предвид изложеното, е формиран извод, че жалбата се явява подадена след изтичане на едноседмичния срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което същата е върната. Разпореждането е валидно и правилно. Съображенията за това са следните: Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същият не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното разпореждане не страда от такъв порок. Обжалваното разпореждане е и правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Спазването на срока за подаването на жалбата е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Подадената такава след изтичането на преклузивния срок е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. В настоящия случай видно от данните по делото, препис от обжалваното определение е връчен редовно на страната, чрез назначения ѝ по реда на чл. 95 и сл. ГПК адвокат, посредством връчване на колега от кантората, на 24.04.2024 г. Назначеният на жалбоподателката процесуален представител – адв. И. П., е получавал и останалите съобщения във въззивното производство /л. 10 от същото/. От друга страна, частната касационна жалба е подадена лично от страната на 15.07.2024 г., поради което същата е просрочена. Като е съобразил изложеното, Софийски градски съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Изцяло неоснователни са доводите в частната жалба, че страната не е била уведомена от съда за назначения ѝ адвокат, доколкото още в хода на първоинстанционното производство, с определение № 630 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 32150/2021 г. по описа на Софийски районен съд, на ищцата Н. И. Г. е била предоставена правна помощ. Следва да се посочи, че за съда липсва задължение да уведоми страната за назначения служебен адвокат. Служебният адвокат е представител на страната и съответно неговите действия или бездействия се считат извършени, респ. неизвършени от страната, която представлява. В случая връчването на препис от определението на адв. И. П. е редовно и законосъобразно, а частната касационна жалба безспорно е подадена извън едноседмичния срок за неговото обжалване, поради което правилно е била върната от въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,