Определение № 1507 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2386/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Ответницата – касаторка Т. Д. К. е поискала спиране на изпълнението на решение № 532 от 25.04.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2362/2022 г. на Софийски апелативен съд, 10 граждански състав, с което е уважен предявеният от Б. И. К. срещу касаторката иск с правно основание чл. 57, ал. 1 СК вр. с чл. 228 ЗЗД за заплащане на сумата 25 493 лв., съставляваща наемна цена за апартамент № 18, находящ се в [населено място], [улица], ......................, за периода: 25.09.2020 г. – 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане. Горепосоченото въззивно решение е обжалвано от молителката К. с касационна жалба от 05. 06. 2023 г., подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на решението са законодателно определени: да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, като тези две предпоставки следва да са осъществени кумулативно. В случая и двете горепосочени предпоставки са налице: подадена е касационна жалба срещу въззивното решение в законния срок и е представено обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, възлизащ на сумата 25 493 лв., която молителката е внесла на 26.05.2023 г. по специалната сметка на ВКС. Молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение следва да бъде уважена. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение