Решение № 13759 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2018 г.

Решение № 13759 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 308 от 13.02.2018 г. по адм. дело № 1135/2017 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16002415008739-091-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 616/07.09.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на "Стройстил" ЕООД са установени допълнително дължим данък върху добавената стойност в размер на общо 6 140, 78 лв. и са определени лихви за забава от общо 3 322, 25 лв., както и са установени допълнително задължения корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г., съответно в размер на 1 666, 97 лв. и 33, 06 лв. и лихви за просрочие към тях общо 904, 15 лв., като незаконосъобразен. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Стройстил" ЕООД, чрез адв. Одварков, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с Решение № 4765/18.04.2017 г. по адм. д. № 14567/2016 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменил Решение № 2160/14.11.2016 г. по адм. д. № 2402/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което РА № Р-16002415008739-091-001/20.06.2016 г. е обявен за нищожен. Дадени са указания на съда при новото разглеждане на делото да се направи цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил ревизионен акт № Р-16002415008739-091-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 616/07.09.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на "Стройстил" ЕООД са установени допълнително дължим данък върху добавената стойност в размер на общо 6 140, 78 лв. и са определени лихви за забава от общо 3 322, 25 лв., както и са установени допълнително задължения корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г., съответно в размер на 1 666, 97 лв. и ЗЗ, 06 лв. и лихви за просрочие към тях общо 904, 15 лв., като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е стигнал до извод, че при производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът е обвързан от фактическите констатации в акта, само, когато той е формално и процесуално законосъобразен и когато основанието, послужило за определяне на основата по аналог, е установено безспорно от приходната администрация – аргумент от чл. 124, ал. 2 предл. второ от ДОПК. Изложено е, че не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите (преобладаващата част, от които не са подписани и от получател) е доказана доставката на стоки. Съдът е установил, че липсват приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листа, а представените от "Логистик БГ" ООД са непълни. С оглед на горното първоинстанционният съд е стигнал до извод, че процесния РА е незаконосъобразен. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. При извършването на ревизията органите по приходите са направили изводи, че "Стройстил" ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на безалкохолни и алкохолни напитки и хранителни продукти, издадени от доставчиците ЕТ "Дар- К. Кирева", "Логистик БГ" ООД, "Брадърс Комерс" ООД. Според органите по приходите РЛ е получило действително стоките по всички фактури, издадени от горепосочените доставчици, като тези стоки са били продадени от РЛ, без да са заприходени в счетоводството му и без да са отчетени приходи от продажбата им. Тези изводи се явяват недоказани и необосновани. Както правилно е посочил административният съд не са представени договори за процесните доставки, представените от "Логистик Бг" ООД копия на пътни листове не могат да бъдат съотнесени към осъществяване транспорта на стоките по процесните фактури, липсват и приемо-предавателни протоколи. Извън самите фактури, липсват каквито и да било доказателства за предаването на стоките от страна на продавача на твърдения купувач, като единствено в подкрепа на твърденията си, двама от доставчиците представят и извлечения от счетоводствата си, от които се установява само отразяването на стопанската операция при "продавача". Доводите на касационния жалбоподател са подкрепени само с косвени доказателства, което в случая не е достатъчно. За да се достигне до безспорен извод, че РЛ действително е получило стоките по процесните фактури, чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността от тях, наистина се е осъществил. Липсва и изследване за право на данъчен кредит за РЛ по повод на идентични фактури, издадени от тези доставчици, при което органите по приходите да са съгласни, че единствено фактурите и откъслечни косвени доказателства за възможността за доставяне на стоките са достатъчни за признаването му. Доводите на органите по приходите за издаване на фактури от доставчиците на ревизираното дружество и за редовното им отразяване в счетоводствата на доставчиците, не са достатъчни, за да се обоснове безспорен извод, че стоките по неотразените в счетоводството на РЛ фактури са действително получени и продадени, като в периода на получаването им е реализиран приход, който не е отчетен. От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на "Стройстил" ЕООД, както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации за съответните периоди и дневниците за продажби, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи –хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Установяването на укрити доходи, чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. В практиката на органа по приходите и съда получаване на стока, респективно услуга се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Ответникът по касация не е представил списък с поисканите разноски, нито доказателства, че същите са реално сторени, поради което такива не следва и да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,