Определение № 590 от 11.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1742/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на АВИСПАЛ Е. [населено място], чрез управителя П. С., срещу разпореждане от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 585/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба против постановеното по делото определение № 552/12.02.2016 г. В частната жалба се излагат твърдения за нищожност, евентуално неправилност на обжалваното разпореждане и се моли за прогласяване на нищожността му, респ. неговата отмяна. Според жалбоподателя, същото е постановено от незаконен състав, т.к. съгласно чл.105 ЗСВ въззивният съд заседава в състав от трима съдии, а разпореждането за връщане на жалбата е постановено еднолично. Във връзка с неправилността на разпореждането не се излагат доводи. Против частната жалба не е подаден отговор от насрещните страни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени материалите по делото с оглед формулираните оплаквания, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: Обжалваното разпореждане е постановено в резултат на неизпълнени указания на съда за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба с вх.№ 4160/21.03.2016 г., което обстоятелство се потвърждава от данните по делото. По въпроса, в какъв състав въззивният съд постановява разпореждане за връщане на касационна или частна жалба и дали постановяването на разпореждането в едноличен състав е нищожно, е налице произнасяне на ОСГТК на ВКС по ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. Според т.10 от същото, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, като в този случай разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваното разпореждане не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение