Решение № 1457 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2016 г.

Решение № 1457 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 187 от 15.06.2016 г. постановено по адм. дело № 116/2016 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, с което е отменен Ревизионен акт № Р-04000715000671-091-001 от 2.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта, потвърдена с Решение № 27 от 21.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на С. Д. М., действащ като ЕТ "СИБИЕС - С. М.", ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.03.2011 г. до 17.10.2012 г. в размер на 39 890.37 лв. главница и лихви от 15 727.58 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АСВТ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "СИБИЕС - С. М." против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "СИБИЕС - С. М.", чрез процесуалния си представител адв. Н. Д., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - В. Т. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-04000715000671-091-001 от 2.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта, потвърдена с Решение № 27 от 21.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в която част на С. Д. М., действащ като Едноличен търговец "СИБИЕС - С. М.", ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.03.2011 г. до 17.10.2012 г. в размер на 39 890.37 лв. главница и лихви от 15 727.58 лв. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочено е, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като събраните доказателства и направените въз основа на тях фактически констатации не са дали представа на ревизиращите за реалния облагаем доход на лицето, което е обложено по аналогия. АСВТ е счел за основателни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на фактурираните доставки, предвид предмета им - родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Посочил е, че не са представени доказателства за фактическото предаване на стоките, както и документи, обективиращи спорните доставки. Съдът е направил извод, че не е доказано действителното получаване на стоките от ДЗЛ и съответно реализиране на приходи, които не са отчетени. Прието е, че по делото са налице достатъчно косвени доказателства за отрицателния факт, опровергаващи твърдението за получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. Съдът е установил, че едноличният търговец прилага двустранна форма на счетоводно отчитане като сметките са водени с аналитично и синтетично ниво на отчитане, т.е. счетоводството на жалбоподателя е редовно водено. В мотивите си съдът е посочил, че писмените обяснения от доставчиците, събрани при насрещните проверки и представените копия на неподписани от едноличния търговец фактури не могат да обосноват категоричен извод за действително осъществени, изпълнени сделки между лицата, посочени във фактурите. От предположението за последиците, които възникват за доставчика с издаването на фактурите и тяхното отразяване, не може да се прави извод за действителни доставки, без доказателства за участие на едноличния търговец в тях. Съдът е посочил, че за да са извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС е необходимо освен сключването на сделката, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката или получателят да бъде оправомощен да се разпорежда като собственик със стоката, а не просто да бъдат издадени фактури, каквато е констатацията на приходния орган, но не е доказано по делото, поради което е отменил ревизионния акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основният спор между страните по делото е дали са били доставени стоки от "Фонте фреско" ЕООД; "Инкофуудс" ООД; "Загорка" АД; "Адри-М-Николови и сие" СД; "ЦД-Долапчиеви" ООД; "Делта" ООД; "С. К" ЕООД и ЕТ "Интер 2000 - И. И.", за които фактурите не са били осчетоводени от едноличния търговец. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Р. факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него да са реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че АСВТ е приел за безспорно установено наличието на данни за нередовност на воденото от ревизираното лице счетоводство, както и предпоставки за провеждане на ревизията по чл. 122 ДОПК. В решението си съдът е посочил, че са били налице данни за нередовност на счетоводството обаче към момента за образуване на ревизионното производство, което е било достатъчно основание за започването му по особения ред. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. За да се обоснове правилно ли е прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реално осъществяване на спорните доставки от горепосочените доставчици, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизирания едноличен търговец, като в тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, каквито в случая не са събрани. Представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, доказващи предаването и получаването на стоките, транспортирането им до търговския обект и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки. Липсват и данни за направени разходи, свързани с процесните доставки, включително каквито и да е доказателства за извършеното плащане в брой, както се твърди от приходните органи, че е извършено плащането. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. При същия доказателствен стандарт, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, в случая следва да се докажат констатациите в РА. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. От друга страна съдът е посочил, че воденото от едноличния търговец счетоводство вярно отчита извършваната от него дейност. Фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, както твърди касаторът, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 5000 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски - договор за правна защита и съдействие и списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение