Определение № 2437 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област София против определение № 18624/02.10.2024 г., постановено по адм. дело № 178/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна – К. С. Й., чрез адвокат В. Динева, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на областния управител на област София за изменение на определение № 3894 от 12.04.2024 г., постановено по делото на АССГ, в частта за разноските. Производството по адм. дело № 178/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по жалба на К. С. Й. против мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по преписка, вх. № ОА23-20223/14.11.2023 г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка. С определение № 3894/12.04.2024 г., постановено по делото, АССГ е оставил без разглеждане жалбата на К. Й., подадена против мълчаливия отказ на областния управител на област София поради това, че същата е оттеглена поради произнасяне на органа. С определението съдът е осъдил областния управител на област София да заплати на Й. сторените от него разноски в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 1000 лева възнаграждение за адвокат. Относно присъдените разноски в мотивите на определението е посочено, че настоящият частен жалбоподател с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а заплатените от страна на Й. разноски са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, както и приложимата норма на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) С молба от 22.04.2024 г. областният управител на област София поискал изменение на определение № 3894 от 12.04.2024 г. в частта за разноските, по повод на която е и постановеното в настоящото производство определение. За да отхвърли горепосочената молба, АССГ посочил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а ответникът по спора с поведението си е дал повод за завеждане на делото, към който момент К. С. Й. е имал правен интерес от търсената защита. Посочено е, че възнаграждението от 1000 лева, платено на процесуалния представител на Й., не е прекомерно, и същото съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на минимално определения в закона размер, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е отхвърлил молбата на областния управител на област София за изменение на определение № 3894 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 178/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в частта за разноските. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният между страните размер на същото трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) – чл. 36, ал. 2 от с.з. В случая присъденият в полза на К. С. Й. размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. е съобразен с действително направените от него разходи за защита от адвокат, съответства на предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредбата минимум и отчита всички обстоятелства, характеризиращи делото – поведението на частния жалбоподател, дал повод за завеждане на делото, изхода на правния спор, неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващия нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на ответника по частната жалба правна помощ. Поради това, правилно е прието в атакувания съдебен акт, че това възнаграждение не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение