Определение № 4831 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, представено от временния синдик В. В., срещу определение № 8885/05.03.2026 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 10652 по описа за 2023 г. Частният жалбоподател оспорва изводите на съда за пропускане на срока за касационно оспорване на първоинстанционното решение, като навежда фактически доводи за ненадлежно съобщаване на решението. Оспорва разписката за съобщаване на решението. Прави искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза с предмет разписката към съобщението и с формулирани в частната жалба задачи. Търсената защита е за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за администриране. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадена от дружеството касационна жалба против постановеното по адм. дело № 10652/2023 г. на АССГ решение № 25766/29.07.2025 г. По мотивите на съдебния акт съобщаването на обжалваното решение на синдика е извършено надлежно на 01.10.2025 г. и срокът за касационното му обжалване е изтекъл на 15.10.2025 г., а жалбата на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД е постъпила в съда на 16.10.2025 г. без да има данни да е подадена по електронен път или по пощата. Съдът е отрекъл правото на касационно оспорване на дружеството заради пропускането на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Оспореното определение е неправилно. Неясно в каква хипотеза е приел за надлежно първостепенният съд връчването другиму на съобщението за решението. То е адресирано до „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД чрез временния синдик В. В. на адрес в гр. София, който съответства на адреса на синдика от Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, допълнен със заповед № ЛС-И-545/14.05.2014 г. на Министъра на правосъдието. Връчването на съобщението не е лично в първата хипотеза на чл. 43, ал. 1 ГПК, а чрез друго лице във втората хипотеза на разпоредбата. В разписката към съобщението е посочено името на това и лице и качеството му на сътрудник (използвано е съкращението „сътр-к“) и място на връчване в сл. „Призовки“. Надлежното връчване чрез друго лице е обусловено от качеството на адресата и мястото на връчване. За адресатите физически лица е приложимо връчването на всяко от лицата по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК, като е различна правната или фактическата връзка на адресата с възможния друг получател - пълнолетен от домашните, или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Отразеното качество сътрудник на лицето, чрез което е връчено съобщението, го дисквалифицира като принадлежащо към домашните и е несъвместимо с качеството работодател. Връчването не е на адреса, адресът е мястото на осъществяване на дейността на синдика и не местоживеенето е избраната от връчителя привръзка. Възможното качество на сътрудника е на работник или служител на адресата, което предполага място на връчване, обвързано с мястото на полагане от другото лице на зависим труд – седалището, мястото на осъществяване на стопанската дейност. Не това е мястото на връчване в случая. Не и мястото, обитавано от адресата, както и място, на което адресатът може да бъде намерен, тъй като бидейки физическо лице и може да бъде намерен връчването ще се извърши нему. В контекста на горното връчването на съобщението за решението на първостепенния съд чрез друго лице не е надлежно извършено в канцеларията на съда на 01.10.2025 г., поради което срокът за обжалването му по чл. 211, ал. 1 АПК не е започвал да тече и не е изтекъл. Без да съществува процесуалната пречка по чл. 215, т. 3 АПК отричането на правото на касационно оспорване с обжалваното определение е неправилно. Дължима е отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на касационната жалба срещу постановеното по адм. дело № 10652/2023 г. на АССГ решение № 25766/29.07.2025 г. Естеството на порока на съдебния акт изключва необходимостнта от събирането на сочените в частната жалба доказателства. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,