Определение № 50240 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. Н. срещу определение № 3330 от 16.12.2021г. по гр.д. № 304/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 970 от 17.08.2021г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че няма доказателства разноските на ответницата Д. А. за адвокатско възнаграждение да са реално заплатени, както и евентуално, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на извършените действия по правна защита. Застъпена е тезата, че уговарянето на възнаграждение по-високо от минималното, води до злоупотреба с права и неоснователно възлагане на разноски в тежест на насрещната страна. Поради това се поддържа, че размерът, надвишаващ минималния, следва да остане в тежест на страната заплатила това, по-високо възнаграждение. Ответницата по частната жалба Д. В. А. не е представила писмен отговор. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 1260/2022г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на К. П. Н. срещу въззивното решение по спора. С него е потвърдено отхвърлянето на предявените от нея два иска по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на Софийски апелативен съд в тежест на частната жалбоподателка са поставени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответниците по иска, които са 2400лв. за Д. А. и 1716 лв. за ПП „ГЕРБ”. По реда на чл. 248 ГПК К. П. Н. е поискала изменение на решението в частта за разноските, дължими на Д. А.. С обжалваното определение от 16.12.2021г. Софийски апелативен съд е отказал такова изменение. Приел е, че уговореното адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ между Д. А. и пълномощника й е платено по банков път. Допуснатата в платежното нареждане неточност в номера на гражданското дело представлява техническа грешка при попълване на съответната графа. (В платежното, което е с дата 11.01.2021г., е посочено гражданско дело № 1658/2017г., а номерът на първоинстанционното дело на СГС е 16 1 58/2017г.). Отделно съдът е установил, че така заплатеното възнаграждение не е за защитата пред първата инстанция, доколкото за тази защита е налице друго платежно нареждане от 16.01.2018г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е намерил за неоснователно. Заплатеният хонорар е 2000 лв. без ДДС. Минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС е 1430 лв. и разликата от 570 лв. (без ДДС) не е прекомерна. Допълнил е, че няма как да се договаря качествена правна помощ само в рамките на минимумите по наредбата и съответно загубилата делото страна да очаква винаги заплатеното възнаграждение да се намалява до минимума. Изразил е становище, че прекомерно би било възнаграждение, което е повече от двойния размер на минималното такова. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд относно доказването на заплащането на адвокатското възнаграждение. Представен е договор за правна помощ от 29.12.2020г. с уговорено възнаграждение 2400лв. (с ДДС) за изготвяне на отговор на въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 16 1 58/2017г. на СГС и представителство по образуваното въззивно дело. С платежно нареждане от 11.01.2021г. Д. А. е заплатила на адвокатското дружество 2400лв., като е посочен номер на дело 1658/2017г. На 25.01.2021г. е издадена фактура за заплатени 2400лв. по договора за правна помощ от 29.12.2020г. При тези фактически обстоятелства изводът, че претендираното адвокатско възнаграждение е платено, е обоснован. Грешката в номера на делото, допусната в платежното нареждане, не е в състояние да разколебае този извод. Аргументите, свързани със срока по чл. по чл.113, ал.4 ЗДДС за издаване на фактура, нямат отношение към повдигнатия спор дали адвокатското възнаграждение е реално заплатено - виж разясненията в Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК, т.1. Несъстоятелни са оплакванията за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не може да бъде споделена поддържаната от жалбоподателката теза, че всяко договаряне на възнаграждение над минималните размери, представлява злоупотреба с право. Според чл. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне и не може да бъде по-малък от минималния такъв, посочен в наредбата. Така че, Наредбата въвежда минимални размери на адвокатските възнаграждения, но пределни такива не предвижда. В случая превишението над минималния размер не е съществено, а от значение е фактическата и правна сложност на спора. Вярно е, че защитата пред въззивната инстанция се изчерпва с изготвяне на писмен отговор на жалбата и явяване в съдебно заседание, но не може да не бъде отчетена спецификата на този вид спорове - за вреди от няколко неверни или клеветнически изказвания в средствата за масова информация, както и това кои са страните по спора. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.