Определение № 74 от 14.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2606/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от [фирма] / с предишно наименование [фирма]/ за изменение на решение № 230/24.01.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се излага, че действителният размер на претендираните разноски е 600лв., а съдът ги е присъдил в занижен размер от 500 лв. Иска се изменение на решението в частта за разноските като се присъдят в полза на АД 600лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] изразява становище за неоснователност на молбата. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 2606/2015г. по описа на ВКС, I т.о. е било образувано по молба за отмяна от [фирма] на влязлото в сила решение № 468/16.03.2015г. по в.гр.д. № 3/2015г. на ВОС, която е била оставена без уважение с решение № 230/24.01.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС. С последното касационната инстанция е осъдила [фирма] да заплати в полза на ответника по молбата за отмяна сумата от 500 лв. – разноски по делото. Изрично решаващият съд се е позовал на уваженото от него възражение на [фирма] за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на [фирма], поради което и на осн. чл.9, ал.4, изр.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е присъдено в размер на 500лв. Настоящият състав на ВКС като съобрази характера на производството, за което са направените претендираните разходи, подадените молба и отговор, извършените в публично съдебно заседание процесуални действия и фактическата и правна сложност на спора, намира, че не са налице основания за промяна на определения размер на съдебните разноски. Водим от което, Върховният касационен съд