Определение № 611 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.2887/14.12.22 по г.д.№.1616/22 на Окръжен съд Пловдив постановеното по делото решение №.1377/10.11.22 е изменено в частта за разноските, като размера на дължимите такива на адвокат С. Г. е редуциран с 300лв. и определен от 2417,64 на 2117,64лв. Постъпила е частна жалба от „Лайт кредит“ООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Й. Т. не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. Атакуваното определение е постановено при следната фактическа обстановка: Предявеният от ищцата иск за заплащане на сумата 8226,99лв. е бил уважен с първоинстанционното решение, като ответникът е осъден да плати на основание чл.38 ал.2 ЗА 741,35лв. адвокатско възнаграждение. Въззивното решение, с което първоинстанционното такова е потвърдено и ответникът е осъден да плати на пълномощника на ищцата 300лв. разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА за въззивното производство, е отменено с решение на ВКС, като делото е върнато за ново гледане на въззивния съд. При новото гледане първоинстанционното решение отново е потвърдено и на ищцата са присъдени за първото и второто разглеждане от въззивна инстанция и за разглеждането от ВКС общо 2416лв. – по 805,88лв. за всяка инстанция – колкото са посочени като претендирани в представен от страната списък с разноски /съдът е отразил, че жалбоподателят не е възразил относно представените разноски/. Ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, сочейки, че разноски следва да се присъждат само за второто гледане на делото от въззив /не и за първото/ и за гледане от ВКС; от друга страна за присъдената сума 300лв. с първото въззивно решение вече е бил издаден изпълнителен лист и тя е била събрана и предадена на жалбоподателя. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че, предвид принципа за забрана за неоснователното обогатяване, размерът на присъдените разноски следва да се намали със вече изплатената сума 300лв., като дължимата възлиза на 2117,64лв. Настоящият състав намира, че при така изложените факти обжалваното определение е частично неправилно. Доколкото първото въззивно решение е било отменено, отменено е и съдържащото се в диспозитива му определение в частта за разноските за въззивната инстанция. Поради това и при новото гледане въззивният съд следва да присъди както разноските, полагащи се за това гледане, така и тези, полагащи се за първия въззив и за гледането на делото от ВКС /предвиденото в разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК - че „при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд“, не изключва присъждането на разноски за първото гледане от въззивната инстанция/. Полагащите се за тези три инстанции разноски, определени съобразно чл.38 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата /разноските по този ред се определят от съда, поради което без значение е дали те са посочени в конкретен размер от претендиращия ги, дали при евентуалното им посочване са погрешно изчислени от него и дали в последния случай другата страна е възразила срещу техния размер/, възлизат на 2224,05лв. /3 х 741,35лв./. След приспадане от горната сума на вече безспорно платените 300лв., дължими остават 1924,05лв. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в съответната на тази сума част. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,