Определение от 20.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 53/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Стоянов от [населено място], община Ловеч, [улица], чрез адв. Кралева, срещу Решение №136 от 21.10.2021 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело №78/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №02-110-6500/493-2 от 10.02.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който в тежест на Н. Стоянов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10109,37 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампания 2015 г. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква „а“ от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020.

С определение от 28.06.2022 г. производството по делото е спряно до приключване на производството по дело С-343/21 на Съда на Европейския съюз.

С постановеното на 16.02.2023 г. решение на СЕС по цитираното дело отпада основанието на спиране на производството по настоящето дело, поради което съобразно чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК то подлежи на служебно възобновяване.

Междувременно по преюдициално запитване, отправено от ВАС по адм. дело №782/2022 г., в СЕС е образувано дело С-656/22, по което съдът е сезиран със следните въпроси:

1. как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти – пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента.

2. осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство – измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента.

При съобразяване на необходимостта от тълкуване на общностното право настоящият касационен състав намира, че отговорите на така отправените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за правилното разрешаване на правния спор по настоящото адм. дело №53/2022 г., поради което е налице основание за спиране на производството по това дело до постановяването на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-656/22.

Мотивиран така и на основание чл. 230 ГПК, чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,